— Каква работа имате с нашия труп? — процеди през зъби той и направи знак на останалите.
Тялото на умрелия сякаш бе ламаринен лист. Те го препънаха, напъхаха го в сандъка, който бяха донесли, и затвориха капака му.
— Аз… ви предупредих… аз… — запелтечи рижавият.
Единият от мъжете мълчаливо кимна и се обърна към аптекаря.
— Вие сте само аптекар и за това именно ви плаща нашето кметство — глухо каза той. — Ако събирате и водите в аптеката всички, дето са нападали по улиците и ни принадлежат, то знайте, че кметството може да стигне до извода, че вие обичате да се месите в неща, които не са ваша работа, нито пък задължение, че… сте готов да създавате паника и хаос в този най-спокоен град, че вие сте дошли тук с користни намерения, че… не сте добросъвестен спрямо задълженията си.
— Меластър — рече Нестор, възползвайки се от паузата. — Бъдете добър да вземете това със себе си — и той постави малкия пакет върху капака на сандъка с тялото на Спандарат.
— И какво е то?…
— Не зная — призна Нестор. — Подарък е… но какъв — не зная… В кметството сметнаха за нужно да се поднесе подарък на първия клиент на аптеката. Подарък за спомен.
— Аз не съм клиент.
— Разбира се, меластър… Вие не сте първият ни клиент. Подаръкът принадлежи на Спандарат, който в момента е в сандъка. Когато благоволи да излезе от него…
— Той никога няма да излезе от сандъка. Може да бъдете сигурен в това!
— Всичко е възможно — съгласи се Нестор. — Но какво мога да сторя, щом кметството е решило да даде подарък на първия ни клиент?
Те взеха пакета и гледайки накриво Нестор, си излязоха.
Рижавият поиска да каже нещо, но махна с ръка и тръгна след тях.
Когато останаха сами, Мажан прибра кутията с лекарствата в шкафа и попита:
— Какво ще речеш, старче?
— Имаш писмо.
— Нещо друго?
— От кметството — допълни Нестор. — На масата е.
Нерсес Мажан неохотно взе писмото, доближи го до ухото си и натисна копчето.
— Нестор! — извика той.
— Да.
— Дали не съм най-глупавият човек на света?…
— Не.
— … Ами Оскар… Оскар може ли да различи живия от мъртвия?…
— Не.
— Щом е тъй, в дома на Бааб Каспар ще се срещна със Зенон Джабез.
— Така ли?
— Квадратна сфера — за първи път в живота си изруга Нерсес.
— Или сферичен квадрат — невъзмутимо забеляза Нестор. — Все едно и също е.
Втора глава
Без да бърза, момичето излезе от кабината и разсеяно погледна Нерсес Мажан.
Аптекарят се засмя.
Но момичето продължаваше да го гледа разсеяно. Нерсес си помисли, че отстрани той сигурно изглежда доста глупаво с престорената си усмивка. Затова, без да се бави, влезе в кабината, седна на стола и крадешком хвърли поглед навън, за да разбере дали някой не го следи.
Стъклените стени на кабината бяха прозрачни отвън, а отвътре — матови. Улицата и хората не се виждаха и аптекарят въздъхна облекчено. Въпреки че здравият разум му подсказваше точно обратното: този, който седи в кабината, трябва да има възможност да наблюдава улицата, а самият той да не се вижда от минувачите. Но, както бе установил Нерсес, на тази планета не всичко се подчиняваше на здравия разум. И като се настани по-удобно на стола, той се вгледа във висящия срещу него паралелепипед, върху който мигаше нещо напомнящо котешко око.
Засега нямаше нищо смешно.
Но той търпеливо чакаше, недоумявайки на какво се смееше малко преди това седналото тук момиче.
— Меластър — тихо прозвуча нечий глас.
— Да?! — и Нерсес Мажан се огледа.
— Дълго ли ще седите така?
— Не — отвърна аптекарят.
И си спомни, че отвън го виждат.
Боейки се, че поради прекалено сериозния му вид минувачите могат да го вземат за глупак, той започна да се смее на висок глас и същевременно се постара смехът му да изглежда напълно естествен.
— Защо се смеете? — страхливо попита гласът.
— Да не мислите, че съм влязъл в кабината, за да плача? — рече Нерсес. — Както всички, така и аз се смея. — И пак се закикоти. — Ето така… — и се изправи.
— Отивате ли си, меластър?
— Да. Има и други, които искат да се посмеят.
— Но аз още нищо не съм ви разказал.
— Необходимо ли е това?
— Разбира се, меластър.
— Почакайте… Кой сте вие? — попита Мажан и пак седна пред котешкото око.
— Не си отивайте? — промълви гласът.
— Нямам такова намерение — успокои го Мажан.
— Пуснете в процепа една монета и аз ще ви разкажа нещо много смешно. — Котешкото око бързо замига.