Напразно. Гласът бе непознат.
И той се обърна, присви очи и в този набразден от светлосенките свят видя един висок човек, застанал до вратата.
— Затваряш ли?… Значи успях да те сваря. — И по гласа разбра, че непознатият се усмихва. — Забрави ме ти, Нерсес — този път в гласа се долавяха укорителни нотки. — Изглежда, много съм се променил.
Нерсес Мажан пристъпи към посетителя, без да си дава сметка, че тези няколко крачки могат да се окажат съдбоносни.
— Зенон?!… — и се стресна от гласа си. — Зенон… — вече насила повтори той, защото нямаше място за отстъпление.
„Квадратна сфера — изруга наум аптекарят. — Поне ми кажи дали наистина си Зенон… И защо спуснах щорите, защо!“
Непознатият потърси с поглед стол.
— Седни — покани го Мажан. — Може би е по-добре да светна?
— Не, не… Така е добре — каза непознатият. — А ти малко… си побелял.
„Наистина ли? — помисли си Мажан. — Значи и ти мислиш, че сме стари приятели?“
Той се усмихна и погледна непознатия.
Игра на котка и мишка…
Стара, много стара игра.
Но кой беше мишката?
И кой — котката?
— Минават годините — отбеляза Нерсес Мажан, защото в тази игра ролята на котката беше за предпочитане. — Минават годините и оставят след себе си бяла диря… Мисля, че това го беше казал един поет. Пък аз утре заминавам за Роджър.
Чудно бе, че играта вървеше от само себе си. Мажан си помисли, че точно така или приблизително така би трябвало да стане срещата му със Зенон Джабез, ако все пак той успее да го познае.
— За лекарства ли отиваш? — рече Зенон. — Зная. Променил ли съм се, Нерсес?
След продължителна раздяла хората обикновено не си задават такива въпроси. Но Нерсес за първи път виждаше Зенон и все още не му беше ясно кой е котката и кой — мишката. Нерсес Мажан се досети, че неговият отговор ще е от голямо значение за високия синеок мъж с дрезгав глас.
„Искаш да разбереш дали си се променил в моите очи ли? — помисли си аптекарят. — С годините хората винаги се променят. И понеже се срещаме за първи път, ти си уверен, че според логическите закони непременно ще получиш положителен отговор. За тебе той има решаващо значение. Сега ние си играем. И в играта не съществува логическа закономерност.“
— Не си се променил — каза аптекарят. — Никак не си се променил.
— Никак ли? — попита Зенон Джабез.
— Никак — повтори Мажан и изтри потта от челото си.
„Преди да дойда на Лета, на тебе и през ум не ти е минавало, че на света може да съществува някакъв аптекар на име Нерсес Мажан. Ти много добре знаеш, че ние никога не сме се срещали. Нито тук, нито на Виланк. Любопитно ми е как би постъпил, ако не бях разказал на Бааб Каспар за нашето приятелство. Можеш да лъжеш другите, Зенон Джабез… Но защо лъжеш себе си? И защо мълчиш?“
Аптекарят улови погледа на Джабез.
„И ти искаш да играеш ролята на котката… Естествено — помисли си Мажан. — Но продължаваш да мълчиш. А Нестор сега ме чака. Не, не искам повече да си губя времето тук!“
Аптекарят се изкашля.
— Какво? — попита Зенон Джабез.
„Ето… ти проявяваш желание да ме слушаш. Това ти е нужно. И въпреки че се срещаме за първи път, аз зная много неща за тебе. Дори че си се самоубил в Капелата… Хъм — смути се Мажан. — А какво знаеш ти за мен? Нищо. Нищо не знаеш, миличък. Добре, тогава слушай. Приготви се. Да видим как ще приемеш тази новина.“
— Урсула се обеси в килията си — най-сетне наруши мълчанието Нерсес Мажан.
— Жалко! — веднага отвърна Зенон Джабез.
— А помниш ли Оскар?
— И той ли се обеси?
— Не…
— Хъм…
— Помоли ме да те поздравя.
— Благодаря.
— Помоли ме също да ти припомня как сме ловили мишки в мазетата на Капелата — рече Мажан.
— Мишки ли?
— Мишки — повтори аптекарят.
— О, да, разбира се, че бяха мишки… — потвърди Зенон Джабез. — Ти, изглежда, бързаш?
„Съгласен съм… За първа среща и това е достатъчно. Ако играта ти харесва и ако имаш желание да я продължим, можеш да се мъчиш няколко нощи, докато разбереш защо и как сме ловили мишки.“
— Не бързам — отвърна Нерсес Мажан. — Страхувам се, че Нестор ще се разтревожи. Моят старец има такъв навик. Ти помниш ли го?
Зенон Джабез не отговори.
— Може би ще е по-добре да отидем в хотела? — предложи Нерсес. — Отседнал съм в „Жълт кикен“. Меластър Бааб Каспар остана много доволен от моя избор. Макар и през ум да не ми е минавало, че този хотел е негова собственост. А ти знаеш ли, че жълти кикени не съществуват?
Джабез кимна.
— Отначало ми беше странно, но свикнах. И меластър Каспар ли се върна от пътешествие?