Той извади от джоба си визитната картичка, набра сложна комбинация от цифри и зачака лицето на Агамемнон да се появи на матовия екран.
— Здравей, Нерсес! — чу се познат женски глас.
По екрана изплуваха тъмни и светли петна.
— Защо мълчиш, Нерсес?
Светлите и тъмните петна се свързаха в образ и на екрана се появи лицето на Ева, Николет или Мариам. Нерсес Мажан трескаво се опита да намери някаква логическа връзка между Агамемнон, Николет и Гретхен, но миговете течаха ужасно бързо и нямаше време за мислене. „Колко съм наивен!“ — мина му през ума, ала за всеки случай той се усмихна.
— Здравей, Зенобия!
— Добре, нека бъда Зенобия — съгласи се момичето, чието лице бе полузакрито от спуснатите коси.
— Аз съм готов, Зенобия — рече Мажан.
— Значи ще се срещнем утре… В същото кафене. По обяд.
— Ще бъде късно — възкликна аптекарят. Момичето не отговори.
— Ще бъде късно — отчаяно повтори Мажан.
— Не е възможно по-рано.
— А ако…
— Добре, уговорихме се — преди обяд — рече Николет или Ева. — Довиждане, Нерсес.
Върху матовия екран тъмните и светлите петна се смесиха и след миг изчезнаха. Нерсес Мажан сложи визитната картичка в джоба си. Сега веч е със спокойна съвест можеше да се вмъкне в остъклената кабина.
Той излезе от аптеката, пресече улицата и премина на другия тротоар. И в миг се закова на място. Спомни си нещо много важно… Но какво?… И не само важно, но и тревожно. Той машинално бръкна в джоба си и пръстите му напипаха две визитни картички. Странно! Агамемнон му даде само една картичка. Аптекарят се озърна. Край него минаваха хора, които вече не му обръщаха никакво внимание, защото аптекарят бе престанал да бъде сензация за града.
Като се върна в аптеката и се почувствува в пълна безопасност, Нерсес извади от джоба си визитните картички. Това бяха две напълно еднакви по размери, правоъгълни жълтеникави картончета, които се различаваха само по сините цифри и адресите в десния ъгъл.
Мажан въздъхна облекчено, защото разбра, че предположението за някаква връзка между Агамемнон и Зенобия или Ева е погрешно. Но как и кога е попаднала в джоба му визитната картичка на Ева, Астарат или Николет? И като не намери друго, по-приемливо обяснение, помисли: „Чисто и просто тя я е пуснала в джоба ми.“ И се зарадва от разрешението.
Смътното безпокойство, което го беше обзело на излизане от аптеката, постепенно изчезваше. Ала в замяна той чувствуваше, че е попаднал отново в тъмното влажно мазе.
Нерсес пак влезе в кабинета си. Набра номера на видеофона, а после си спомни, че обеща на момичето да се срещнат утре преди обяд. Необходима ли беше тази среща?
Тъмните и светлите петна по матовия екран отново заиграха и се сляха в широко усмихващи се устни с голяма лула между тях.
— Не очаквахте, нали?
— Очаквах, но не мислех, че толкова бързо ще надвиете упорството си — рече Агамемнон.
— А и сега…
— Сега вече съм уверен в моето второ предположение.
— Не ви разбирам.
— Вие сте талантлив актьор.
— Благодаря… Мога ли да подпиша договора? — попита Нерсес.
— Бързате ли?
— Това не е делови въпрос.
— Прав сте. — Гъстите кълба дим замъглиха матовия екран. — Съгласието си можете да дадете още сега, устно. Интересуват ли ви подробностите?
— Какви?
— Например цената.
— За мен тя е без значение — отвърна Мажан.
— Или, да речем, условията за пътуването?…
— Интересува ме само едно — колкото може по-скоро да се уреди заминаването ни.
— Ясно. Колко души сте?
— Аз и Нестор.
— За последствията.
— Отговарям аз.
— Не се ли интересувате какви ще бъдат последствията? — запита Агамемнон.
— Дотолкова, доколкото могат да причинят вреда някому, като изключим мен и Нестор.
— Никому.
— Тоест?
— Най-вероятно е вие и Нестор да си имате неприятности.
— И никой друг?
— Никой.
— Тогава…
— Тогава да пристъпим към работа. Продиктувайте вашето предложение и аз ще го запиша на магнетофон. Повтаряйте след мен.
Нерсес Мажан повтори всичко онова, което чу по диктофона. После тържественият, монотонен глас на Агамемнон затихна.
— И какво още? — попита Мажан.
— Вие можете да заминете веднага, още с първия звездолет — отвърна Агамемнон.
— Мога ли да бъда сигурен?
— Варвукс не причинява на клиентите си никакви неприятности. Напротив, целта на Варвукс е да създава удоволствия.
— Довиждане, меластър Агамемнон.
— Сбогом, меластър Мажан.
— Какво? — не чу аптекарят.