— Ще опитам — отговори Мажан.
— В края на краищата става въпрос за ден-два.
— Да, разбира се.
— По-важното е да не ни виждат двамата, въпреки че всички пълнолетни мъже в града не са истинските, а са двойници. Но не е приятно, когато…
— Когато истината се изнася пред очите на всички — рече Нерсес Мажан.
— Точно това исках да кажа. Голата истина е приятна само когато човек е насаме със себе си или в краен случай, когато са двама… — Двойникът хитро се усмихна.
Нерсес Мажан с отвращение помисли, че тази хитра, многозначителна и почти сластна усмивка не е чужда, а е негова собствена.
— Между другото — продължи вторият Нерсес — за двойниците чувството на взаимност е чуждо, Те не усещат нито умора, нито глад. При тях не съществува въпросът на пола. Затова и нашето общество е лишено от всички човешки слабости. Ако се изразим по-точно, тук, на Лета, скоро ще създадем едно съвършено общество.
— Съмнявам се — сей рамене Нерсес Мажан. — Нестор, хайде преди полета да се поразходим малко!
— Добре — съгласиха се и двамата. Нерсес Мажан трескаво започна да глади брадата си и без да поглежда към никого, заяви:
— Имайте предвид, че аз непрекъснато се обръщам към истинския Нестср.
— Много добре, меластър — каза Нестор — двойникът. — Но доколкото ми е известно, разликата между Нестор и мен не е толкова голяма. И той до известна степен…
— Аз ви помолих да обърнете внимание на онова, което казах, без излишни обяснения. — Нерсес Мажан излезе в коридора.
Старецът изгледа двойниците от главата до петите и последва аптекаря.
— Ако всичко това бе спомен, бих се чувствал чудесно — рече Нерсес Мажан.
— Каква е тази твоя среща? — позаинтересува се старецът.
— Не зная… Така се случи, че отново ще се срещна с Ева, Астарат или Зенобия. Тя ме увери, че щом пожелая, мога да се превърна в Али Баба.
— Опитай!
— Знаеш ли, Нестор, аз все повече се убеждавам, че Зенон Джабез се е самоубил в Капелата.
— Навън започва да вали — рече Нестор, протягайки длани в мрака.
През целия ден той не напусна работното си място. През целия ден стрелката на везната потрепваше на циферблата. Нерсес Мажан отново беше в стихията си. Пълнеше с лекарствен прах малки цилиндърчета, запечатваше ги, подреждаше ги… После отново теглеше белите и небесносините съставки на лекарството, стриваше ги и ги смесваше с червени и розови бучки в порцелановите хаванчета, пак пълнеше цилиндърчетата и отново, и отново — безспир… Глухият шум, долитащ от улица „Син фазан“, за него бе сякаш дъх на непресекващия, безкраен живот. Тревожеха го само жените, момичетата и юношите, струпани пред остъклените кабини на отсрещния тротоар. Впрочем тревожеха го не хората, а самите кабини, разположени на различни места в града, в които боязливо мигаха котешки очи и невидимият разказвач понякога шепнешком подхващаше подозрителен разговор с непознатите.
На Нерсес Мажан вече не му се искаше да мисли, че разнообразните таблетки не са необходими никому, не му се искаше да си спомня виланкската удобна аптека, на чийто втори етаж той можеше с наслаждение да се изтяга върху кикенските кожи, да пуши цигари „Сърце на скорпион“ и да се вслушва в монотонната гълчава на клиентите от долния салон.
Сега с удоволствие приготвяше лекарствата, като осъзнаваше колко е отговорна работата му. Никакви условности и измамни илюзии не бяха в състояние да го накарат да прояви недобросъвестност, макар той отлично да знаеше, че тези таблетки не са необходими никому. В момента Нерсес имаше напълно определена цел — да върши онова, което е нужно, за да не излезе преждевременно от строя.
Съвест?… Нима тя не е измамна илюзия на остарелия морал?
Инициатива?… Кому е нужна тя, щом разноцветните таблетки не се търсят никъде: нито на улица „Син фазан“, нито в Сонт, нито на Лета? И само един кръгъл глупак може да проявява инициатива, като започне да доказва, че извършената от него работа е ненужна. В края на краищата кметството веднага ще си намери друг аптекар, а на теб ще ти покаже вратата, без да се церемони много-много. А това вече е тъжно. Тъжно е, когато тази тъй мила и чудесна аптека продължава да съществува без тебе.
Не. Нерсес Мажан не е глупак и без да безпокои някого, без излишен шум, тихо и незабележимо ще отваря аптеката в един и същи час и старателно, с любов ще приготвя таблетките. А когато се наложи, по-силно от всички ще тръби, че в Сонт е нужна аптека. Не е важно дали тук има болни или не.
… Когато вратата на аптеката се отвори, Нерсес Мажан неволно погледна часовника си. Денят неусетно бе минал. Той пресова последните таблетки и със съжаление избърса блюдата на везните.