Моят час беше настъпил! Вдигнах ръка, лекичко подръпнах синджира, приближих се до микрофона и се обърнах към председателя:
— Многоуважаеми господин председател — започнах аз на моя най-добър маймунски език. — С най-голямо удоволствие ще отворя тази кутия; както и на драго сърце ще изпълня всички номера от програмата. Преди обаче да пристъпя към тази проста за мен задача, моля за разрешение да направя едно съобщение, което, кълна се, ще порази научното събрание.
Всяка една от думите, които произнесох съвсем ясно, попадаше точно в целта. Резултатът оправда предварителните ми очаквания. Всички маймуни останаха по местата си като попарени, потресени, притаили дъх. Журналистите дори забравиха да си вземат бележки и нито един фотограф не прояви достатъчно присъствие на духа, за да запечата този исторически момент.
Председателят ме гледаше тъпо. Що се отнася до Зайюс, той изглеждаше вбесен.
— Господин председателю — изкрещя той, — аз протестирам…
Но тук внезапно спря, осъзнавайки колко нелепо е да спори с човек. Аз се възползвах, за да взема отново думата:
— Господин председателю, с най-дълбоко уважение настоявам решително да ми бъде дадено това благоволение. След като ви обясня, тогава, кълна се в честта си, ще се подчиня на изискванията на знаменития Зайюс.
Мъртвата тишина бе последвана от ураган. По пейките преминаваше вихрушка от безумие, която превърна маймуните в истерична маса. Чуваха се възклицания, смехове, плачове и възгласи, а от всички страни непрекъснато пращяха светкавиците, тъй като фотографите най-сетне си бяха възвърнали способността да използуват крайниците си. Врявата продължи цели пет минути, по време на които председателят, който се бе посъвзел, не откъсваше поглед от мен. Най-сетне взе решение и размаха звънеца.
— А-а-аз — започна да заеква той, — не ми е съвсем ясно как да се обръщам към вас.
— Просто „господине“ — казах аз.
— Да. И така, господине, смятам, че при наличието на такъв изключителен случай, научният конгрес, който имам честта да ръководя, е длъжен да изслуша вашето изказване.
Нова вълна от аплодисменти приветства това мъдро решение. Не исках нищо друго. Изправих се в центъра на подиума, закрепих микрофона на моята височина и произнесох следната реч.
Глава VIII
— Уважаеми господин председателю,
Достойни горили,
Мъдри орангутани,
Умни шимпанзета,
О, маймуни!
Разрешете на един човек да се обърне към вас. Зная, че външността ми е странна, видът ми — отблъскващ, профилът ми — животински, миризмата ми — ужасна, цветът на кожата ми — отвратителен. Зная, че гледката на това смешно тяло е обидна за вас, но също така зная, че се обръщам към най-учените и най-мъдри маймуни, към тези, чийто ум е способен да се издигне над сетивните възприятия и да открие разумната същност на съществото отвъд жалката материална обвивка…
Това високопарно и изпълнено със самоунижение начало ми беше наложено от Зира и Корнелиус, които знаеха, че това е начинът да бъдат поласкани орангутаните. Продължих в пълна тишина:
— Чуйте ме, о маймуни, тъй като аз говоря, и то, уверявам ви, не като машина или папагал. Мисля и говоря, и разбирам толкова добре казаното от вас, колкото и това, което изразявам самия аз. Ако ваши милости благоволят да ме разпитат в този момент, за мен ще бъде удоволствие да отговоря колкото ми е възможно по-добре на въпросите им.
Но преди това искам да открия пред вас следната изумителна истина: аз съм не само мислещо същество, не само това човешко тяло е парадоксална обвивка на душа, но аз идвам от една далечна планета, от Земята, от тази Земя, където по някаква все още необяснима прищявка на природата мъдростта и разумът са присъщи именно на хората. Моля за разрешение да уточня мястото на моя произход, не, разбира се, за уважаемите учени, които виждам около себе си, но за някои от моите слушатели, които навярно не са толкова вещи по въпросите на различните звездни системи.
Доближих се до черната дъска и с помощта на няколко схеми се постарах да изобразя Слънчевата система и нейното положение в галактиката. Изложението ми беше изслушано с благоговейно мълчание. Но след като завърших скиците си, на няколко пъти потупах ръце една в друга, за да ги отърся от тебеширения прах. Този прост жест предизвика шумен възторг сред тълпата от горните пейки. Обърнах се към публиката и продължих:
— И така, на Земята разумът се е вселил в човешката раса. Така е и аз не съм в състояние да направя нищо. Хората са еволюирали, докато маймуните — откак открих вашия свят, аз съм потресен — са останали в диво състояние. В човешкия череп мозъкът се е развил и се е превърнал в организирана материя. Хората са измислили езика, открили са огъня, използвали са оръдията на труда. Те са внесли порядъка на моята планета и са изменили облика й. И най-сетне те са тези, които са създали толкова съвършена цивилизация, която по много пунктове напомня вашата, о маймуни.