На това място се постарах да дам множество примери за нашите най-значителни постижения. Описах градовете, заводите, съобщителните средства, правителствата, законите, забавленията. След това се обърнах по-специално към учените и се опитах да създам у тях представа за нашите завоевания в благородната област на науката и изкуството. Колкото повече говорех, толкова по-твърд ставаше гласът ми. Започнах да изпитвам някакво опиянение, като богаташ, който се хвали със съкровищата си.
После преминах към разказа за собствените си приключения. Обясних по какъв начин бях достигнал света на Бетелгойз и на планетата Сорор, как бях хванат, затворен в клетка, как съм се опитал да установя контакт със Зайюс и как — поради липса на находчивост несъмнено — всичките ми усилия са били напразни. Накрая споменах за проницателността на Зира, за нейната ценна помощ, за тази на доктор Корнелиус. В заключение казах:
— Ето това исках да ви кажа, о маймуни! Сега оставям на вас да решите дали след такива приключения трябва да бъда третиран като животно и да завърша дните си в клетка. Остава да добавя, че при вас съм дошъл без никакви враждебни намерения, движен единствено от изследователски дух. Откак започнах да ви разбирам, вие все повече ми харесвате и аз ви се възхищавам с цялата си душа. Ето впрочем плана, който искам да изложа пред големите умове на тази планета. Аз безспорно мога да ви бъда полезен със земните си познания. От друга страна пък, за няколкото месеца, прекарани в клетката, аз научих повече неща, отколкото през цялото си предишно съществование. Да обединим нашите усилия! Да установим контакт със Земята! Да тръгнем, маймуни и хора, ръка за ръка и космосът ще ни открие всички свои тайни!
Изтощен, аз замълчах сред мъртва тишина. Неволно се извърнах към масата на председателя, сграбчих оттам чаша с вода и я изпих на един дъх. Както и първия път, когато бях потрил ръце, този прост жест също оказа огромно въздействие и предизвика страхотна врява. Внезапно залата се развихри по начин, който не би могъл да бъде описан от ничие перо. Знаех, че съм спечелил аудиторията, но не бих повярвал, че на света има събрание, което би изразявало чувствата си толкова шумно. Бях крайно озадачен, но не изгубих присъствие на духа дотам, че да не забележа една от причините за тази невероятна врява: маймуните, по природа излиятелни, ръкопляскаха с четирите си ръце, когато някое представление им хареса. Сега наоколо ми вилнееше вихрушка от неудържими същества, седнали на задниците си, и тъй бясно пляскащи с четирите си крайника, че човек можеше да си помисли, че куполът ще се сгромоляса — сред всички тези крясъци преобладаваха глухите гласове на горилите. Това беше едно от последните ми ясни впечатления от това паметно заседание. Усетих, че залитам. Огледах се с безпокойство. В този момент Зайюс гневно стана от мястото си и закрачи напред-назад по подиума, с ръце на гърба, също както се разхождаше пред моята клетка. Като насън видях празното му кресло и се отпуснах в него. Преди да припадна, успях да чуя нов изблик на възторг, който приветства тази постъпка.
Глава IX
Дойдох в съзнание едва след доста време — на такова изпитание ме беше подложило това напрегнато заседание. Намирах се в някаква стая, легнал в легло. Зира и Корнелиус се грижеха за мен, а през това време униформени горили задържаха групата журналисти и любопитни, които напираха към мен.
— Чудесно! — прошепна ми Зира. — Ти спечели.
— Юлис — ми каза Корнелиус, — нас ни чакат велики дела!
Каза ми, че Големият съвет на Сорор току-що е провел извънредно заседание и е взел решение незабавно да бъда освободен.
— Неколцина бяха против, — добави той, — но общественото мнение беше на ваша страна и нямаше как да постъпят по друг начин.
Беше помолил и бе получил разрешение да ме вземе за сътрудник и сега потриваше ръце при мисълта за помощта, която щях да му окажа в неговите изследвания.
— Ще живеете тук. Надявам се, че този апартамент ще ви хареса. Намира се съвсем близо до моя, в едно от крилата на института, определено за висшия персонал.
Огледах се объркан, понеже мислех, че сънувам. Стаята бе комфортно обзаведена. За мен започваше нова ера. След като толкова бях жадувал този миг, сега внезапно усетих, че ме обзема странно чувство на носталгия. Погледът ми срещна очите на Зира и разбрах, че проницателната маймуна отгатваше моята мисъл. Тя се усмихна доста двусмислено: