— Тук, разбира се, Нова няма да бъде при теб — каза тя.
Изчервих се, повдигнах рамене и седнах. Силите ми се бяха възвърнали и бързах да се впусна в моя нов живот.
— Имаш ли достатъчно сили, за да присъстваш на едно малко събиране? — попита Зира. — Поканили сме няколко приятели, само шимпанзета, за да отпразнуваме този велик ден.
Отговорих, че това би било голямо удоволствие за мен, но че вече ми е омръзнало да се разхождам гол. Чак тогава забелязах, че съм облечен в пижама — Корнелиус ми беше заел една от своите. Но ако все пак можех да навлека пижамата на шимпанзето, то в който и да било от костюмите му щях да бъда смешен.
— Утре ще имаш пълен гардероб. А за тази вечер ще ти ушият подходящ костюм. Ето го и шивача.
Влизаше дребно шимпанзе, което ме поздрави извънредно учтиво. Научих, че докато съм бил в безсъзнание, най-известните шивачи си бяха оспорвали правото да ме облекат. Клиентелата на този тук, най-реномирания, се състоеше от най-прочутите столични горили.
Сръчността и бързината му ме възхитиха. За по-малко от два часа успя да ми ушие приличен костюм. Когато почувствувах, че съм облечен, изпитах приятно чувство, а Зира ме разглеждаше с широко отворени очи. Докато майсторът ми пробваше костюма, Корнелиус пусна журналистите, които обсаждаха вратата ми. В продължение на повече от час ме обсипваха с въпроси, фотографите ме обстрелваха, караха ме да описвам най-пикантни подробности за планетата Земя и за тамошния живот на хората. Аз на драго сърце давах интервюта, тъй като сам бях журналист, прекрасно разбирах каква неочаквана находка представлявам за моите колеги и знаех, че пресата може да се окаже могъща подкрепа за мен.
Бе станало късно, когато си отидоха. Щяхме да излизаме, за да отидем при приятелите на Корнелиус, но ни задържа Занам. Той, изглежда, беше в течение на последните събития, защото ме поздрави съвсем тихо. Търсеше Зира, за да й каже, че в нейния отдел не всичко върви добре. Разярена от дългото ми отсъствие, Нова вдигала страхотна врява. Нервността й се бе предала на всички останали затворници и никакво мушене с копие не било в състояние да ги успокои.
— Отивам там — каза Зира. — Почакайте ме.
Погледнах я умолително. Тя се поколеба, след което повдигна рамене.
— Ела, ако искаш — каза тя. — В края на краищата сега си свободен, а може би и ще успееш да я успокоиш по-добре от мен.
Влязохме заедно в залата с клетките. Щом ме забелязаха, затворниците се укротиха и след врявата настъпи напрегната тишина. Без съмнение те ме познаха въпреки дрехите и изглежда разбираха, че присъстваха на изумително събитие.
Разтреперан, тръгнах към клетката на Нова, към моята клетка. Приближих се до нея, усмихнах й се, заговорих й. За момент ми се стори, както никога дотогава, че тя следи мисълта ми и ще ми отговори. Това беше невъзможно, но моето присъствие успокои както нея, така и останалите. Тя взе бучката захар, която й подадох, и я схруска, докато аз се отдалечавах с натъжено сърце.
От тази вечер, която прекарахме в едно модно кабаре — Корнелиус бе решил да ме въведе отведнъж в маймунското общество, тъй като така и така трябваше да живея сред тях — съм запазил смътно и смущаващо впечатление.
Неяснотата бе причинена от алкохола, който изгълтах още с идването си и от който организмът ми вече бе отвикнал. А смущението ми се дължеше на необичайното усещане, което впоследствие щеше да ме завладява при доста други случаи. Мога да кажа само, че в съзнанието ми все повече отслабваше представата за маймунското у заобикалящите ме личности, докато в същото време все повече внимание обръщах на тяхната, длъжност или роля, отредена им в обществото. В метр д’отела например, който раболепно дойде при нас, за да ни заведе до масата ни, аз виждах само метр д’отела, а не горилата. Възприемах старата маймуна, напудрена без мярка, като стара кокетка, а когато танцувах със Зира, напълно забравях нейното положение и усещах в ръцете си само тънката й талия. Оркестърът от шимпанзета вече беше само един обикновен оркестър и елегантните светски маймуни, които изказваха духовити мисли наоколо ми, се превръщаха просто в светски хора.
Няма да се разпростирам върху чувствата, които моето присъствие предизвика сред маймуните. Бях под прицела на всички погледи. Трябваше да дам автографи на множество любители, а двете горили, които Корнелиус бе имал благоразумието да доведе, положиха доста усилия, за да ме защитят от вихрушката женски маймуни на най-различна възраст, които си оспорваха честта да се чукнат или да танцуват с мен.