— … която в много случаи дори е по-висока, по този въпрос няма две мнения. Моето присъствие тук е едно от най-сигурните доказателства. Изглежда, вие сте на прага…
— Зная, зная — прекъсна ме той уморено. — Всичко това сме го обсъждали. Ние сега проникваме в тайни, които вие сте разкрили преди няколко века… Вълнуват ме не само вашите изявления — продължи той и нервно закрачи напред-назад из малкия салон. — Отдавна ме тормози едно предположение, подкрепено от някои конкретни доказателства: че в далечното минало тук, на нашата планета, други разумни същества са разполагали с ключа за тези тайни.
Бих могъл да му отговоря, че усещането за преоткриване е смущавало и някои умове на Земята. Може би то дори е разпространено навсякъде, може би е в основата на нашата вяра в бога. Но аз гледах да не го прекъсна. Той следваше една все още смътна мисъл, която изразяваше твърде колебливо.
— Разумни същества — замислено повтори той, — които може би не са били…
Неочаквано замълча. Изглеждаше нещастен, като че ли затормозен от проникването в някаква истина, която разумът му се противеше да възприеме.
— Казвали сте ми също, че маймуните при вас притежавали силно развито чувство за подражание, нали?
— Повтарят всичко, което правим, искам да кажа — всички наши действия, които не изискват мисъл. Стигнало се е дотам, че казваме „подражавам като маймуна“.
— Зира — прошепна Корнелиус някак подтиснат, — нали и за нас е характерен известен дух на подражание?
Без да й даде възможност да възрази, той продължи разпалено:
— При нас това води началото си още от ранно детство. Цялото ни образование е на основата на подражанието.
— Орангутаните са тези…
— Те, разбира се, имат решаващо влияние, защото техните книги формират младежите. Те принуждават детето-маймуна да повтаря всички грешки на дедите си. Това обяснява мудността на нашия напредък. От десет хиляди години ние тъпчем на едно място.
Бавното развитие при маймуните заслужава известен коментар. Това явление силно ме беше впечатлило, докато изучавах тяхната история, тъй като почувствувах, че твърде много се различава от бурното развитие на човешкия разум. Ние, разбира се, също сме преживели период на застой. Имали сме нашите орангутани, нашето несполучливо обучение, нашите смешни програми и това е продължило дълго.
Все пак не толкова, колкото при маймуните и най-вече не в същия стадий на еволюцията. Безпросветната ера, заради която шимпанзето се измъчваше, обхващаше почти десет хиляди години. Като се изключат последните петдесет години, през този период маймуните не бяха отбелязали никакъв значителен успех. За мен беше крайно любопитно, че техните първи легенди, първите им хроники, първите им спомени свидетелстваха за вече твърде напреднала цивилизация, в същност съвсем доближаваща се до днешната. Документите отпреди десет хиляди години сочеха общи познания и достижения, които биха могли да бъдат сравнявани със сегашните, докато преди това, изглежда, са живели в непрогледен мрак: никакъв признак за наличието на език или писменост. Казано накратко, създаваше се впечатление, че маймунската цивилизация изведнъж се бе появила изненадващо преди десет хиляди години и оттогава се беше запазила почти непроменена. Средноинтелигентната маймуна беше свикнала да приема този факт като естествен, без да си представя друго състояние на духа; обаче един проницателен ум като Корнелиус усещаше в него загадка, която не му даваше покой.
— Но нали има маймуни, които са истински творци — възрази Зира.
— Разбира се — съгласи се Корнелиус, — това е вярно, особено от няколко години насам. С течение на времето жестът може да се превърне във въплъщение на разума. Така и трябва да бъде; това е естественият ход на еволюцията… Но, Зира, това, което аз упорито търся, това, което искам да разбера, е как е започнало всичко това… Днес не ми изглежда невъзможно нашата цивилизация да е възникнала въз основа на простото подражание.
— Подражание на какво, на кого?
Но Корнелиус възвърна сдържаните си обноски, наведе поглед, сякаш съжаляваше, задето бе казал толкова много.
— Все още не мога да стигна до окончателен извод — каза той накрая. — Трябват ми доказателства. Може би ще ги намерим сред разкопките на затрупаното селище. Според сведенията то е съществувало преди много повече от десет хиляди години, в епоха, за която нищо не знаем.
Глава III
Корнелиус не ми каза нищо повече и сякаш му беше неприятно да говори за това, но аз съзирам в неговите теории нещо, което предизвиква у мен странна възбуда.