Глава IX
Някои от получените от Хелиус резултати все пак се разнесоха. Възможно е самото шимпанзе, замаяно от успеха, да се бе разприказвало. В града се носеха слухове, че някакъв учен успял да накара хората да говорят. Освен това в пресата се коментираха находките от затрупаното селище и въпреки че значението им, общо взето, бе замъглено, някои журналисти бяха доста близо до истината. В резултат на това у маймуните се породи известна тревога, а властите гледаха на мен с нарастващо недоверие, държанието им с всеки изминал ден ставаше все по-тревожно.
Корнелиус имаше врагове. Не се осмеляваше да оповести своето откритие. Как да иска такова нещо, след като предварително знаеше, че властите ще бъдат против. В клана на орангутаните, начело със Зайюс, се плетяха интриги срещу него. Говореше се за заговор против маймунската раса и повече или по-малко открито ме сочеха като един от организаторите. Все още не бе известна официалната позиция на горилите, но те неизменно бяха против всичко, което застрашаваше обществения ред.
Днес преживях дълбоко вълнение. Случи се дългоочакваното събитие. Отначало ме обзе неудържима радост, но след като поразмислих, потръпнах пред новата опасност. Нова роди момче.
Имам дете, имам син на планетата Сорор. Вече го видях. Това съвсем не беше лесно. Издаваха се все по-строги заповеди всичко да бъде запазено в пълна тайна, което ми попречи да посетя Нова през последната седмица преди раждането. Зира ми донесе новината. Каквото и да се случи, поне тя ще ми остане вярна приятелка. Толкова се развълнувах, че тя се нае да ми устрои среща с моето ново семейство. Няколко дни след раждането, късно през нощта Зира ме поведе при Нова, защото денем новороденото не го изпускаха от очи.
Видях го! Възхитително бебе! Лежеше върху сламата, сгушено до гръдта на майка си, като нов Христос. Прилича на мен, но е наследило и красотата на Нова. Тя издаде заплашително ръмжене, когато отворих вратата. И тя е тревожна. Изправи се, готова да разкъса врага, но ме позна и се успокои. Убеден съм, че майчинството е издигнало Нова няколко стъпала по-нагоре по стълбицата на еволюцията. Просветващата искра е отстъпила място на постоянен пламък. Нежно целунах сина си, като се стараех да не мисля за облаците, които се трупаха над главите ни.
Той ще стане човек, истински човек, сигурен съм. Разумът озарява чертите му, погледа му. Аз запалих отново свещения огън. Благодарение на мен човешката раса на тази планета се възражда и ще достигне нов разцвет. Когато порасне, той ще основе цял род и…
Когато порасне! Потръпвам само при мисълта за условията, в които живее, и за безбройните препятствия които ще се изпречат на пътя му. Но това е без значение! Ние тримата ще победим, сигурен съм. Казвам „тримата“, защото сега Нова премина в нашия лагер. Достатъчно е човек да види как гледа детето си. Наистина продължава да го лиже, както правят майките на тази необикновена планета, само че изражението й е одухотворено.
Положих го отново върху сламата. Вече съм спокоен за него. Все още не говори, но, боже мой, та той е само на три дни! Ще проговори! Ето че тихичко се разплаква, плаче като бебетата на Земята, а не квичи. Нова прекрасно разбира това и го гледа, замаяна от възхищение.
Зира също не се излъга. Приближи се, косматите й уши се наостриха и тя дълго, безмълвно наблюдава бебето със загрижена физиономия. След това ми даде да разбера, че повече не мога да остана. Ако ме завареха тук, би било лошо и за трима ни. Обещава ми да се грижи за сина ми и зная, че ще удържи на думата си. Но за мен не е тайна, че подозират Зира в съучастничество и възможността да бъде уволнена ме кара да потреперя. Не трябва да я излагам на този риск.
Прегърнах горещо семейството си и си тръгнах. На излизане се обърнах още веднъж и видях, че маймуната също се навежда над малкото човече и нежно докосва с муцуна челото му. И Нова не се противи! Тя приема тази ласка за нещо съвсем естествено. Като си помисля с каква ненавист се отнасяше преди към Зира, възприемам сегашното й държание като ново чудо.
Излизаме. Целият треперя, а забелязвам, че и Зира е не по-малко развълнувана.
— Юлис — възкликва тя, избърсвайки една сълза, — понякога ми се струва, че това дете е и мое!
Глава X
От време на време си налагам да посещавам професор Антел, но тези визити се превръщат за мен в мъчително задължение. Той все още се намира в Института, но, изглежда, са го махнали от комфортната клетка, в която го бяха настанили благодарение на мен. Непрестанно слабее и понякога изпада в диви пристъпи на ярост, по време на които става опасен. Опита се да ухапе пазачите. Тогава Корнелиус реши да приложи нов режим по отношение на него. Нареди да го настанят в една обикновена клетка със сламена постеля и да му дадат другарка — момичето, с което спеше в зоологическата градина. Професорът я посрещна с шумна животинска радост и поведението му веднага се промени. Той си възвърна вкуса към живота.