Намирам го точно в тази компания. Изглежда щастлив. Напълнял е и е сякаш подмладен. Направих невъзможното, за да вляза в контакт с него. Днес отново опитвам, но без всякакъв резултат. Той проявява интерес само към сладкишите, които му подавам. Когато чантата се изпразва, отива да легне до другарката си, която започва да ближе лицето му.
— Нали виждате, че разумът може да изчезне, както и да се появи — шепне някой зад гърба ми.
Това е Корнелиус. Търсил ме е, но не за да поговорим за професора. Има да ми каже нещо много сериозно. Следвам го към неговия кабинет, където ни чака Зира. Очите й са зачервени, сякаш е плакала. Изглежда имат да ми съобщят лоша новина, но никой от двамата не се решава.
— Какво е станало със сина ми?
— Добре е — бързо отговаря Зира.
— Прекалено добре — измърморва Корнелиус.
Зная, че е прекрасно бебе, но вече цял месец не съм го виждал. Предпазните мерки бяха станали още по-строги. Подозираха Зира и следяха всяка нейна крачка.
— Прекалено добре — настоява Корнелиус. — Усмихва се. Плаче като маймунче и… започва да говори.
— На три месеца!
— Бебешки думички, но по всичко личи, че ще говори. Вярно е, че се развива необикновено бързо.
Гордо се изпъчвам. Зира е възмутена от вида ми на блажен баща.
— Нима не разбираш, че това е истинска катастрофа?! Никога няма да го пуснат на свобода.
— Зная със сигурност — казва бавно Корнелиус, — че след петнадесет дни ще има заседание на Големия съвет, на което ще бъде взето важно решение относно детето.
— Важно решение ли?
— Много важно. Все още, поне за сега, не се поставя въпросът за неговото унищожение, но ще го отнемат от майка му.
— Ами аз, аз ще мога ли да го виждам?
— Изключено! Но оставете ме да продължа — заповядва шимпанзето. — Не сме се събрали, за да се оплакваме, а за да действаме. И така, сведенията ми са от сигурен източник. Синът ви ще бъде затворен в нещо като крепост под наблюдението на орангутани. Да, Зайюс отдавна плете интриги и сигурно ще успее да постигне своето.
Тук Корнелиус гневно стисна юмрук и измърморва няколко мръсни ругатни. След това продължава:
— Забележете, че Големият съвет прекрасно знае колко струва като учен този кретен, но всички си дават вид, че той ще съумее по-добре от мен да изучи този изключителен случай, в който вижда опасност за нашата раса. Разчитат, че Зайюс ще направи така, че детето да не може да ни навреди.
Аз изпадам в ужас. Не е възможно да оставят сина ми в ръцете на този опасен глупак. Но Корнелиус не е свършил.
— Не само детето е застрашено.
Млъква и поглежда Зира, която свежда глава.
— Орангутаните ви ненавиждат, защото вие сте живото доказателство за техните погрешни научни теории, а горилите намират, че сте твърде опасен, за да продължите да се разхождате на свобода. Страхуват се да не би да станете родоначалник на нова човешка раса на нашата планета. Но дори да се изключи подобна възможност, те се опасяват, че вашият пример е достатъчен, за да посее недоволство сред хората. В някои доклади се споменава за необичайна възбуда у тези, с които вие сте работили.
Така е. Последния път, когато бях в залата с клетките, забелязах видима промяна у хората. Сякаш някакъв тайнствен инстинкт ги бе известил за изумителното раждане. Посрещнаха ме с цял концерт продължителни писъци.
— За да ви кажа всичко — със суров глас завършва Корнелиус, — много се страхувам, че след петнадесет дни Съветът ще реши да ви унищожи… или поне да ви бъде извадена част от мозъка под предлог, че това е необходимо за научни опити. Що се отнася до Нова, мисля, че и тя ще бъде обезвредена, защото отблизо е общувала с вас.
Не е възможно! Аз, който смятах, че ми е отредена почти божествена мисия. Отново ставам най-нещастното същество и ме обзема страхотно отчаяние. Зира поставя ръка на рамото ми:
— Добре направи Корнелиус, че ти каза всичко. Пропусна само да ти съобщи, че ние няма да те изоставим. Решихме да спасим и трима ви. Ще ни помогнат няколко смели шимпанзета.
— Но какво мога да направя? Тук аз съм единственият представител на моята раса.