После съзнанието му се сви и черепът му се затвори, нещото го пусна и като залитна, той протегна ръка да се хване за перилото на рампата, за да се задържи прав. Никодим бе до него, поддържайки го, и попита с тревожен глас:
— Какво става, Картър? Какво те бе прихванало?
Хортън се залови в мъртва хватка за перилото, сякаш то бе единственото реално нещо, което му бе останало. Тялото му го болеше от напрягане, но съзнанието му все още бе запазило част от неестествената си изостреност, макар и да чувстваше, че тя изчезва. Подпомогнат от Никодим, той се изправи. Тръсна главата си и премигна за да проясни зрението си. Цветовете всред морето от трева се бяха променили. Пурпурното сияние се бе стопило в тъмен здрач. Месинговият нюанс на тревата се бе претопил в оловен оттенък, а небето бе черно. Докато го гледаше, се появи първата ярка звезда.
— Какво става, Картър? — попита отново роботът.
— Искаш да кажеш, че не си го почувствал?
— Нещо — рече Никодим. — Нещо ужасяващо. Удари ме и се изплъзна. Не тялото ми, а съзнанието ми. Като че ли някой бе използвал умствен юмрук и не бе сполучил с удара, като само бе закачил съзнанието ми.
6
Мозъкът, който някога е бил монах, бе изплашен, а уплахата водеше до откровеност. Откровеността на изповедта, помисли си той, въпреки че в изповедалнята никога не съм бил толкова откровен, колкото сега.
Какво беше това?, попита дамата. Какво беше това, което почувствахме?
Ръката на Бога, отвърна й той, която докосна челото ни.
Това е смешно, рече ученият. Едно заключение, достигнато без съответните данни или добросъвестно наблюдение.
Как тогава ще го определиш?, запита дамата.
Аз не го определям, каза ученият. Аз го отбелязвам, това е всичко. Някакъв вид проява. Може би от далечния космос. Не е извършена от тази планета. Имам ясното чувство, че не е от местен произход. Но докато не получим повече данни, не трябва да се опитваме да го оценяваме.
Това е най-голямата глупост, която някога съм чувала, рече дамата. Нашият колега свещеникът говори по-умно.
Не съм свещеник, обади се монахът. Толкова пъти съм ти казвал. Монах. Просто монах. Един много жалък монах.
И точно такъв съм бил, каза си той, като продължи да си прави честна самооценка. Никога не съм бил повече. Монах, по-нищожен от нищото, страхуващ се от смъртта. Не светецът, за който се представяше, а хленчещ, треперещ страхливец, който изпитва ужас, че ще умре, а никой, който се плаши от смъртта, не можеше да е свят човек. За истинските светци смъртта трябва да е обещание за ново начало и като помисли за миналото си, той разбра, че никога не е бил способен да си я представи като друго, освен като край и нищо повече.
За пръв път, като си мислеше така, можеше да си признае това, което никога по-рано не е могъл да си признае или не е бил достатъчно откровен да си признае — че се е възползвал от случая да стане слуга на науката, за да избяга от страха си от смъртта. Макар да знаеше, че печели само отлагане на смъртта си, защото дори като Кораб не можеше да й убегне съвсем. Или най-малкото не можеше да бъде сигурен, че ще я избегне напълно, тъй като имаше шанс — нищожно малък шанс, — който ученият и дамата бяха обсъждали преди векове, докато той бе стоял строго настрана от разговора, страхувайки се да се включи в него: че с течение на хилядолетията, ако оживееха толкова дълго, вероятно тримата биха могли да се превърнат в самостоятелен чист разум. И ако наистина се случеше това, мислеше си той, тогава биха могли да станат в истинския смисъл безсмъртни и вечни. Но ако това не се случеше, трябваше да се примирят със смъртта, защото космическият кораб не би издържал безкрайно. След време би се превърнал поради една или друга причина в разбито и износено старо корито, което лети по инерция между звездите, а след още по-дълго време в нищо друго, освен в прах, разнасян от космическия вятър. Но дотогава имаше все още много време, рече си той, като се хвана за надеждата. С малко късмет Кораба би могъл да преживее милиони години, като даде на тримата необходимото им време, за да се превърнат в самостоятелен чист разум — ако в действителност бе възможно да има самостоятелен чист разум.