Ученият продължаваше да говори.
Особено трябва да се въздържаме, казваше той, от автоматичното определяне на проявата като нещо, което притежава тайнствени или духовни характеристики.
Беше просто едно от тези обикновени неща, рече дамата, радостна да стигнат до споразумение.
Трябва здраво да пазим в съзнанието си мисълта, поправи я ученият, че във вселената няма обикновени неща. Нищо не се случва, за да бъде отхвърлено небрежно настрана. Има смисъл във всяко едно нещо, което се случва. Винаги има причина — можете да сте сигурни в това, а след време ще има също така и следствие.
Иска ми се, обади се монахът, да можех да съм толкова сигурен, колкото вас.
Иска ми се, каза дамата, да не бяхме кацали на тази планета. Такова противно, забутано място.
7
— Трябва да се въздържате — каза Никодим. — Не прекалявайте. Малко супа „Виши“, едно тънко парченце от печеното, половин картоф. Трябва да разберете, че стомахът ви не е работил стотици години. Естествено, бил е замразен и не е могъл да се повреди, но дори и така е необходимо да му се даде възможност да влезе отново във форма. След няколко дена ще можете да се храните пак нормално.
Хортън изгледа храната.
— Откъде си взел това ядене? — попита той. — Сигурно не е донесено от Земята.
— Забравих — рече Никодим. — Разбира се, че не можехте да знаете. На борда разполагаме с най-добрия модел преобразовател на материя, който е бил произведен до момента на тръгването ни.
— Искаш да кажеш, че просто си хвърлил вътре малко пясък?
— Е, не точно така. Не е чак толкова елементарно. Но правилно сте схванали идеята.
— Чакай малко — каза Хортън. — Има нещо много погрешно. Не си спомням никакви преобразователи на материя. Говореше се за тях естествено и някои, изглежда, се надяваха, че може да се сглоби един, но доколкото си спомням…
— Има определени неща, сър — побърза да каже Никодим, — с които не сте запознат. Едно от тях е, че когато преминахте в студения сън, не тръгнахме веднага.
— Намекваш, че е имало закъснение?
— Е, да. В действителност доста сериозно закъснение.
— За бога, не се прави на загадъчен. Колко дълго?
— Добре, някъде около петдесет години.
— Петдесет години! Защо петдесет години? Защо са ни потопили в студения сън и после са чакали петдесет години?
— На практика нямаше нищо спешно — рече Никодим. — Очакваше се проектът да обхване доста дълго време, двеста-триста години или малко повече, преди да се завърне някой кораб с новини за обитаеми планети, така че закъснение от петдесет години не изглеждаше прекалено голямо, ако през това време бе възможно да се разработят различни системи, които биха дали по-добър шанс за успех.
— Като преобразовател на материя например.
— Да, това бе едно от нещата. Не бе абсолютно необходимо, разбира се, но удобно и даващо по-голяма свобода. По-важното бе, че имаше определени особености в конструкцията на кораба, които, ако можеха да бъдат разработени…
— И те бяха разработени?
— Повечето от тях — отвърна Никодим.
— Никога не са ни казвали, че ще има такова закъснение — рече Хортън. Нито на нас, нито на останалите екипажи, които участваха в тренировките по това време. Ако някой от другите екипажи знаеше, щяха да ни съобщят.
— Не беше нужно да знаете — обясни Никодим. — Можеше да се стигне до нелогично възражение от ваша страна, ако ви бяха казали. А беше важно човешките екипажи да са готови, когато корабите излязат на старт. Виждате ли, всички вие бяхте много особени хора. Може би си спомняте колко внимателно бяхте подбрани.
— Господи, да. С компютри изчисляваха вероятностите ни за оцеляване. Отново и отново измерваха психологичните ни профили. Почти ни износиха с физическите тестове. И ни присадиха в мозъците това телепатично апаратче, за да можем да разговаряме с Кораба, което бе най-досадното от всичко. Май че си спомням — трябваха месеци, за да се научим да го използваме правилно. Но защо ни е било всичко това, след като после са ни набутали набързо в хладилника? Просто бихме могли да чакаме в готовност.
— При такъв подход — каза Никодим — щяхте да остарявате с всяка година. Да не са съвсем млади, но и да не са твърде възрастни бе един от факторите при подбора на екипажите. Не би имало особен смисъл да се изпращат старчета. А в студения сън вие не остарявахте. Времето нямаше значение за вас, защото при студения сън времето е без значение. По начина, по който се постъпи, екипажите бяха поставени в готовност, като способностите и възможностите им не се намаляваха с времето, необходимо да се отстранят други технически грешки. Корабите можеха да тръгнат и веднага след замразяването ви, но след петдесет години шансовете на корабите и вашите собствени шансове бяха значително повишени. Системите за поддържане на живота на мозъците бяха усъвършенствани до такава степен, каквато се смяташе за невъзможна преди петдесет години, връзката между мозъците и кораба бе направена по-ефикасна, чувствителна и почти безотказна. Системите за студения сън бяха подобрени.