— Не сте самотен — обади се Никодим. — Имате Кораба и мен.
— Да, предполагам, че е така. Изглежда, непрекъснато забравям.
Той се отдалечи от масата.
— Вечерята беше чудесна — рече той. — Искаше ми се да бе хапнал с мен. Преди да си легна, мислиш ли, че ще създам проблем на стомаха си, ако хапна едно парченце от печеното, както е студено?
— За закуска — каза Никодим. — Ако искате такова парченце за закуска.
— Добре тогава — примири се Хортън. — Има още нещо, което ме смущава. Така, както сте екипирани, нямате наистина нужда от човек в тази експедиция. По времето, когато правехме тренировките, човешкият екипаж имаше смисъл. Но вече не. Ти и Кораба можете да свършите работата сами. Като се има предвид каква е ситуацията, защо просто не са ни изхвърлили? Защо са си направили труда да ни качат на борда?
— Опитвате се да унижите себе си и човешката раса — рече Никодим. — Но това е само реакцията на шока от всичко, което току-що научихте. Ако започнем отначало, идеята бе да се качат на борда познания и техника, а единственият начин да се направи това бе чрез човешки индивиди, които притежаваха знанията и познаваха техниката. По времето, когато корабите отлетяха обаче, бяха намерени други средства за предаване на техническите познания — с помощта на превъплите, които можеха да превърнат дори такива прости роботи като мен в многостранни специалисти. Но дори така на нас щеше да ни липсва все пак един фактор, тази странна черта, човечността, биологичната обусловеност на човека, каквато още нямаме и която никой специалист по роботика не е успял досега да вгради в нас. Споменахте за вашия робот-треньор и за ненавистта ви към него. Ето какво се получава, когато се премине определена точка при подобрението на роботите. Постигат се добри възможности, но човечността, която трябва да ги балансира, липсва и роботът, вместо да стане повече подобен на човека, става арогантен и непоносим. Може би винаги ще е така. Човечността може да е свойство, което да не може да се достигне по изкуствен път. Предполагам, че е възможно една експедиция до звездите да се проведе успешно само с роботи и техните кутии с превъпли на борда, но няма да е истинска човешка експедиция, а това бе основната цел на тази и другите експедиции да търсят планети, където хората от Земята могат да живеят. Роботите сигурно биха могли да извършват наблюдения и да вземат решения и в девет случая от десет наблюденията биха били точни и решенията съвсем правилни. Но в останалия десети случай едното или и двете неща можеха да са погрешни, защото щяха да разглеждат проблема с очите на роботи и да взимат решения с мозъците на роботи, на които им липсва това качество от първостепенно значение — човечността.
— Думите ти са утешителни — каза Хортън. — Дано само да си прав.
— Повярвайте ми, сър, прав съм.
Хортън, вече е време да си лягаш, обади се Кораба. Хищника ще дойде да се срещнете сутринта и трябва да поспиш малко.
8
Но сънят не дойде лесно.
Като лежеше по гръб и гледаше нагоре в чернотата, неизвестността и самотата го заляха, неизвестността и самотата, които досега бяха задържани.
Едва вчера, му бе казал Никодим. Беше едва вчера, когато потънахте в студения сън, защото всички векове, които са дошли и са си отишли оттогава, значат по-малко от нищо за вас.
Беше едва вчера, помисли си той с известна изненада и горчивина. А сега бе сам, да си спомня и да тъгува. Да тъгува тук, в мрака на една отдалечена от Земята планета, на която бе пристигнал, доколкото това се отнасяше за самия него, за не повече от миг, за да разбере, че родната му планета и хората от вчера са потънали в дълбините на времето.
Хелън е мъртва, каза си той. Мъртва и погребана под стоманения блясък на чужди звезди върху неизвестна планета около некартографирано слънце, където ледниците от замръзнал кислород надигаха туловищата си към черния космос и девствените скали не бяха засегнати от ерозия през трупащите се хилядолетия след хилядолетия, планета, неизменчива като смъртта.
Бяха трима — Хелън, Мери и Том. Само той липсваше — липсваше, защото се бе намирал в камера номер едно, защото един глупав, елементарен, тъпоумен робот не можеше да измисли друга система, освен да изпълнява задачите по реда на номерата.
Корабе, прошепна той в съзнанието си.