— Имаше още трима, но те са умрели. При авария, както ми казаха.
— Казаха ти? Ти сам не знаеш ли?
— Бях в студения сън — отвърна той.
— В такъв случай, ако не успеем да поправим тунела, на борда има място.
— За теб — каза Хортън — и за Хищника също, предполагам, ако сме изправени пред избора дали да го вземем, или да го оставим тук. Няма да крия от теб обаче, че не се чувстваме напълно спокойни с него. А освен това съществува проблемът с физиологията му.
— Не знам — отвърна тя. — Ако нищо друго не може да се направи, предполагам, че по-скоро бих тръгнала с вас, отколкото да остана тук завинаги. Планетата не изглежда очарователна.
— И аз имам такова чувство — добави Хортън.
— Но това би означавало да зарежа работата си. Сигурно се чудиш защо дойдох през тунела.
— Не ми остана време да те попитам. Каза, че картографираш. В крайна сметка то си е твоя работа.
Тя се засмя.
— Няма нищо тайно в това. Нищо тайнствено. Ние сме екип, който прави карта на тунелите — или поне се опитва.
— Хищника ни каза обаче, че те работят наслуки.
— Така е, защото той не разбира нищо от тях. Много неинформирани същества сигурно ги използват и за тях естествено те са произволни. Роботът спомена, че тук има само една кутия.
— Правилно — каза Хортън. — Една-единствена продълговата кутия. Прилича на командно табло. С някакво покритие отгоре й. Никодим мисли, че покритието може да е силово поле.
— Обикновено са две — обясни Илейн. — За да избереш целта на пътуването си, задействаш първата кутия. Това става, като поставиш три пръста в три дупки и натиснеш бутоните за включване. Тогава твоето така наречено силово поле изчезва от таблото за избор. После натискаш бутона за целта. Изваждаш пръстите си от първата кутия и защитното поле се появява отново върху таблото. За да използваш командното табло, трябва да задействаш първата кутия. След като си избрал целта си, минаваш през тунела.
— Но как разбираш къде отиваш? На командното табло има ли знаци, които да ти подскажат кой бутон да натиснеш?
— Там е номерът — рече тя. — Няма означения за целите на пътуване и не знаеш къде отиваш. Предполагам, че тези, които са построили тунелите, са имали някакъв начин да разберат къде отиват. Може да са имали система, която да им е позволявала да избират правилните цели, но даже и да е така, не сме успели да я открием.
— Значи натискате бутоните на тъмно.
— Идеята е — продължи Илейн, — че макар да има много тунели и много цели на пътуване за всеки от тях, нито тунелите, нито целите им могат да са безкрайни. Ако пътуваш достатъчно дълго време, все някой от тунелите трябва да те върне на място, на което си бил преди, и ако пазиш точно описание за бутона, който си натиснал на всяко табло край всеки тунел, по който си минал, и ако достатъчно хора като теб правят това, като всеки оставя бележка за свръзка на всяко табло, преди да влезе в следващия тунел, така че, ако някой друг от групата мине по същия път… Обяснявам ти го лошо, но разбираш как след много опити и грешки могат да бъдат определени няколко връзки между тунели и командни табла.
Хортън я изгледа със съмнение.
— Шансовете ми се струват малки. Досега попадала ли си някога на място, на което вече си била?
— Още не — призна тя.
— И колко сте? В екипа, имам предвид.
— Не съм сигурна. Те постоянно присъединяват нови участници. Набират ги от доброволци и ги включват в работата. Задачата, която вършим, е един вид патриотично дело. Дотолкова, разбира се, доколкото някои от нас са патриоти. Убедена съм, че думата не означава същото, което е означавала едно време.
— Как изпращате информацията си обратно в базата? В щаба ли? Или там, където се иска да я предадете? Тоест, ако изобщо получите някаква информация.
— Изглежда, не разбираш — отвърна тя. — Някои от нас — може би много от нас — никога няма да се завърнат, независимо със или без информация. Знаехме го, когато се захванахме с работата, знаехме, че сме обречени.
— Звучи така, сякаш няма особено значение.
— О, има значение, наистина. Поне за мен. Но работата е по-важна. Не разбираш ли колко е важна? Чест е да те допуснат да търсиш. Не всеки може да отиде. Съществуват изисквания, на които всеки от нас трябва да отговаря, преди да бъде приет.
— Като например пет пари да не дава, ако никога не се завърне у дома отново.