Така разбрах, че по някакъв начин часът на бога бе осъзнал съществуването ми — може би не точно като личност, а като петънце от мръсно и отвращаващо вещество, и ме бе пернал във възмущението си, че може да има такова нещо като мен, без да отдели време да ми направи нещо лошо, без да ме смачка, както аз бих смачкал буболечка, просто ме бе отхвърлил или се бе опитал да ме отхвърли настрана. И странно, аз се окуражих от това, защото, ако часът на бога само отчасти съзнаваше съществуването ми, тогава, казах си, от него не ме грози истинска опасност. А ако ми обръща толкова малко внимание, сигурно трябва да търси по-едър дивеч от мен и страшното при тази мисъл бе, струва ми се, че този едър дивеч трябва да е тук, на същата планета. Не само на същата планета, но в същия този участък от нея — трябва да е много близо до нас.
Напрягах си мозъка до пръсване в усилие да си представя какво би могло да е това и дали още е тук. Дали часът на бога не е бил предназначен за хората, обитавали изоставения сега град, и ако е така, защо силата, управляваща часа на бога, не знае, че тях ги няма? Колкото повече си мисля, толкова повече се убеждавам, че хората от града не са били целта, че часът на бога продължава да е насочен към нещо, което все още е тук. Търся какво може да е това, без да имам някаква представа. Преследва ме чувството, че всеки ден виждам целта и не я разпознавам. Да се мисли така е разстройващо и потискащо. Човек се чувства загубен и глупав, а понякога уплашен, и то не малко. Ако човек може да бъде толкова отдалечен от настоящето, толкова сляп за действителността, толкова нечувствителен към заобикалящата го среда, тогава наистина човешката раса е по-негодна и слаба, отколкото сме си мислили някога.“
Когато стигна края на това, което бе написал Шекспир, Илейн вдигна главата си от страницата и погледна към Хортън.
— Съгласен ли си? — попита тя. — Имало ли е при теб подобни реакции?
— Изпитал съм го само два пъти — отговори и Хортън. — Реакциите ми досега са всичко на всичко едно огромно объркване.
— Шекспир казва, че няма спасение. Казва, че няма начин човек да се скрие от него.
— Хищника се крие от него — рече Никодим. — Търси подслон. Твърди, че не е толкова мъчително, когато си под подслон.
— Ще разбереш след няколко часа — обобщи Хортън. — Подозирам, че ще е по-леко, ако не се опитваш да се съпротивяваш. Няма как да бъде описано. Трябва да го изпиташ, за да го разбереш.
Илейн се засмя малко нервно.
— С нетърпение го очаквам — рече тя.
21
Хищника се прибра, вдигайки шум, час преди залез. Никодим бе нарязал пържолите и стоеше клекнал, докато ги печеше. Бутна напред грамадно парче месо, което бе сложил върху подложка от листа, откъснати от най-близкото дърво.
— Това е за теб — каза той. — Избрах най-доброто.
— Храната — отвърна Хищника — е нещо, от което имам нужда. Благодаря ти от целия си стомах.
Взе месото с две ръце и приклекна пред купа дърва, на който седяха другите двама. Вдигна парчето към лицето си и го захапа здраво. По страните му потече кръв.
Като дъвчеше енергично, Хищника погледна към двамата си сътрапезници.
— Надявам се, че не ви притеснявам — рече той — с неприличното си хранене. Много съм гладен. Може би трябваше да почакам.
— Съвсем не — отговори Илейн. — Продължавай да ядеш. Нашите порции ще бъдат готови след известно време. — Тя наблюдаваше като хипнотизирана кървавите му челюсти, кръвта, стичаща се надолу по пипалата му.
— Обичаш ли хубаво червено месо? — запита той.
— Ще свикна — каза тя.
— Наистина не трябва, ако не искаш — обади се Хортън. — Никодим ще ти намери нещо друго.
Тя поклати глава.
— Когато пътуваш от свят на свят, срещаш много обичаи, които са необикновени за теб. Някои дори могат да са шокиращи за предразсъдъците ти. Но при моя начин на живот не може да има предразсъдъци. Съзнанието ти трябва да остава отворено и възприемчиво — трябва да го накараш да остане отворено.
— И ти правиш именно това, като ядеш месо с нас?
— Е, така е само в началото и предполагам, че още не е достатъчно. Но без дори да съм го опитала, мисля, че ще започна да харесвам месото. — Тя се обърна към Никодим: — Би ли се погрижил моето да е добре изпечено?