— Няма как да разберем — продължи той. За нас времето все още е велика загадка. Не е повече от понятие: не знаем дали съществува изобщо. Складирането му по този начин може да е имало неподозирани въздействия върху живите тъкани или мисловните процеси. Енергията на живота може да е била изсмукана, може да са се образували метаболични отрови. Вероятно продължителността на чакането е била по-дълга, отколкото са я били изчислили съществата, затворили дракона във времето. Някаква сила може да е задържала издишването на чудовището доста повече от обикновеното време, за което то е трябвало да стане.
— Интересно как се развиха събитията — каза Илейн. — Ако Хищника не бе попаднал в капана на тази планета, чудовището сигурно щеше да остане на свобода.
— И Езерото — допълни Хортън. — Ако Езерото не ни бе вдигнало по тревога, не бе надало предупредителния си вик…
— Значи това е било. Ето как си разбрал. Защо се е изплашило Езерото?
— Навярно е усетило злото в чудовището. Езерото може да не е защитено от зло.
Тя се изкачи по лекия наклон и застана до Хортън.
— Хубостта му си отиде рече тя. — Сега изглежда ужасно. Има толкова малко красота във вселената, не можем да запазим нищо от нея. Може би затова смъртта е толкова страшна — отнема красотата.
— Залезът на боговете — каза Хортън.
— Залезът…
— Още една приказка от старата Земя — обясни той. — Чудовището, драконът и Хищника. Всичките мъртви. Страхотно уреждане на сметките накрая.
Илейн потрепери въпреки топлината на палещото слънце.
— Нека да си вървим — предложи тя.
28
Седяха край загасващия лагерен огън.
— Има ли някой — попита Никодим, — който да желае закуска?
Илейн поклати глава. Хортън стана бавно.
— Време е да си вървим — рече той. — Няма какво да ни задържа повече тук. Знам това и все пак изпитвам странно нежелание да си тръгна. Тук сме били само три дни, но изглеждат много повече. Илейн, ще дойдеш ли с нас?
— Разбира се — отговори тя. — Мислех, че знаеш.
— Предполагам, че съм знаел. Просто попитах, за да съм сигурен.
— Ако ме искате и има място.
— Искаме те и има място. Има предостатъчно място. Бихме желали да вземем книгата на Шекспир — обади се Никодим. — Мисля, че това е всичко. На връщане можем да спрем и да напълним джобовете си с изумруди. Знам, че за нас те надали ще имат стойност, но не мога да отвикна да ги смятам за ценни.
— Има още нещо — каза Хортън. — Обещах на Езерото да отнеса със себе си част от него. Ще взема една от по-големите кани, които Шекспир е донесъл от града.
— Охлювите пристигат — обяви спокойно Илейн. — Съвсем бяхме забравили за тях.
— Те лесно се забравят — отвърна Хортън. — Плъзгат се нагоре-надолу. Изглеждат някак си нереални. Трудно е да се помнят, сякаш те не държат да бъдат запомнени.
— Иска ми се да разполагахме с време — рече Илейн, — така че да разберем какво представляват. Не може да е просто случайност, че се появиха точно в този момент. И те благодариха на Хищника или поне изглеждаше, че му благодариха. Имам чувството, че са изиграли по-голяма роля във всичко това, отколкото изобщо подозираме.
Най-предният охлюв бе образувал пипало и им махаше с него.
— Може би току-що са открили — предположи Илейн, — че тунелът е затворен.
— Искат да отидем с тях — каза Никодим. — Сигурно искат да ни покажат, че тунелът е затворен — рече Хортън. — Като че ли не знаем.
— Дори и да е така — реши Илейн, — би трябвало да отидем с тях и да разберем какво желаят.
— Ако можем — усъмни се Никодим. — Комуникацията с тях не е добра.
Хортън тръгна пръв, а Илейн и Никодим го последваха. Голите охлюви изчезнаха зад завоя, скриващ тунела от погледа, и Хортън забърза подире им. Когато подмина завоя, внезапно се спря.
Отворът на тунела вече не бе тъмен, а светеше с млечна белота.
— Бедният Хищник — рече Никодим зад гърба на Хортън. — Само ако можеше да е тук.
— Охлювите — каза Илейн. — Охлювите…
— Строителите на тунелите, възможно ли е да са те? — запита Хортън.
— Не е задължително — отговори Никодим. — Може би са пазачите на тунелите. Охраната на тунелите. Не е задължително да са строителите.
Трите охлюва подскачаха надолу по пътеката. Не спряха. Стигнаха входа на тунела и като скочиха в него, изчезнаха.