Две седмици след инцидента на брега Барион се върна в колибата след един цял ден, прекаран на пристанището, където бе събирал нови песни и бе пял в рибарския хан. Докато хапваха от топлата гъста каша, той ги погледна и заяви:
— Уредих да ме вземат на един кораб. След месец потегля за Външните острови.
— И ние ли идваме? — подскочи развълнувано Кол.
— За теб вече знам — кимна Барион. — А ти, Марис?
Тя поклати глава.
— Не.
Певецът въздъхна.
— Нищо няма да спечелиш, ако останеш тук. Тежичко ще ти е да живееш на Кехлибарен. Дори за мен идват трудни времена. Корм настройва Управителя срещу мен и вече не посрещат така добре песните ми. Освен това има още толкова много интересни места, които искам да видя. Хайде, ела с нас. — Той се усмихна. — Не искаш ли да те науча да пееш?
— Барион, аз пея по-лошо, отколкото лети брат ми. Не, няма да тръгна. Аз съм летец. Трябва да остана и да си върна крилете.
— Възхищавам ти се, Марис — призна той. — Но борбата ти е безнадеждна. Какво ще постигнеш?
— Не зная още. Все нещо, може би. Ще ида при Управителя. Той ми съчувства, а и има влияние. Ако види, че за жителите на Кехлибарен е по-добре да…
— Той не може да надвие Корм. Законът е на летците и Управителят няма власт над него. Освен това… — Той се поколеба.
— Какво?
— Дочух приказки на пристанището. Намерили са друг летец, всъщност той е стар. Девин от Гавора пътува насам с кораб, за да се засели на острова и да получи твоите криле. — Той я гледаше загрижено.
— Девин! — Тя удари с юмрук по масата и стана. — Те са заслепени от проклетия си закон! — Марис закрачи из стаята. — Девин е по-слаб летец дори от Кол. Изгубил крилете си, като се спуснал твърде ниско и се ударил във вълните. Щял да загине, но за щастие наблизо минавал кораб. Значи Корм е решил да му даде тези?
Барион се усмихна огорчено.
— Той е летец и спазва старите традиции.
— Кога е тръгнал?
— Преди няколко дни.
— Плаването е две седмици — разсъждаваше Марис на глас. — Ако ще действам, трябва да е преди да пристигне. Получи ли крилете, изгубила съм ги завинаги.
— Но, Марис — намеси се Кол. — Какво можеш да направиш?
— Нищо — вметна Барион. — Можем, разбира се, да откраднем крилете. Корм отдавна ги е поправил и сега са като нови. Но къде ще идеш? Никъде няма да си добре дошла. Откажи се, момиче. Не можеш да промениш закона на летците.
— Не мога ли? — възкликна тя и внезапно лицето й се оживи. — Сигурен ли си? Нима традицията никога не се е променяла? А откъде се е взела?
Барион изглеждаше смутен.
— Ами не знаеш ли? След смъртта на Стария капитан свикали Съвет. И решили нито един летец да не носи оръжие. Защото преди това имало битка, започната от Управителя-Капитан от Голям Шотан, и неколцина летци поливали с огън от звездните си оръжия нещастните жители на островите.
— Да, чувала съм тази история. Но след това Съветът бил свикван още два пъти. Поколения по-късно, когато друг Управител-Капитан опитал да подчини на волята си всички останали Управители и да постави Пристана на ветровете под своята власт и пратил в небето въоръжените с мечове летци на Голям Шотан, за да нападнат и завладеят Малък Шотан. Тогава летците от останалите острови се събрали на Съвет и го осъдили. И така той бил последният Управител-Капитан и сега Голям Шотан е само един от многото острови.
— Така е — каза Кол. — А за трети път свикали Съвета, когато всички летци гласували да не кацат на Кенехът, след като лудия Управител убил летеца, който донесъл лошата вест.
Барион продължаваше да кима.
— Точно така. Но оттогава Съветът не е свикван. Сигурна ли си, че ще се съберат сега?
— Разбира се — отвърна Марис. — Това е една от безценните традиции на Корм. Всеки летец може да свика Съвета. Ще изложа случая си там, пред всички летци от Пристана на ветровете и…
Тя млъкна.
— Всеки летец — каза Барион, като натърти на втората дума.
— Но аз не съм летец — въздъхна Марис. Тя се отпусна в креслото. — Кол отказа крилете, а Ръс ги предаде на Корм, който няма да удовлетвори молбата ми да свика Съвета.
— Би могла да помолиш Шали — предложи Кол. — Или да почакаш на площадката, докато някой друг…
— Шали е по-млада от Корм и е боязлива — възрази Барион. — Тя ти съчувства, също като Управителя, но няма да тръгне срещу традицията. Иначе Корм ще отнеме и нейните криле. А от останалите — на кого можеш да разчиташ? Колко дълго трябва да чакаш? Хелмър идва най-често, но той е приятел с Корм. Джеймис е твърде млад. Никой от тях няма да иска да се изложи на риск. — Той поклати глава. — Няма да стане. Нито един летец няма да посмее да те защити. След две седмици Девин ще носи твоите криле.