Марис се скри зад един голям камък — замръзваше от студ — и видя, че към острова се спускат сребърни криле. Летецът описа широк кръг над плажа, за да привлече вниманието на помощниците, и след това кацна. Беше Анни от Кълхол. Несъмнено носеше някакво спешно съобщение. Значи сега беше моментът. Помощниците щяха да придружат Анни до Управителя.
Щом тримата тръгнаха, Марис скочи и продължи да се катери към площадката за излитане. Не беше никак лесно да разгъне крилете сама, особено пантите на лявото кило, които заяждаха заради студа и влагата, но накрая се справи. „Корм въобще не ги е смазвал“ — помисли си тя огорчено.
А след това, забравила всичко на този свят, се отдаде на ветровете.
Силният вятър се стовари върху нея като юмрук, тя се преви под напора му, но удържа, зае позиция, изчака възходящо течение и започна да набира височина. Наблизо удари светкавица и за миг я завладя вцепеняващ страх. Но той бързо отмина. Най-важното беше, че отново лети — и дори да загинеше, смъртта й щеше да е красива. Едва ли някой друг, освен Кол щеше да скърби за нея. Тя се наклони, продължи да се издига и неволно нададе радостен вик.
Нечий друг глас й отвърна.
— Връщай се! — чу дай викат гневно. Изгуби за миг вятъра и се огледа учудено.
Още една светкавица раздра небето над Малък Кехлибарен и светлината й озари разперени над нея сребристи криле. От облаците право към нея стремително се спускаше Корм.
— Знаех, че си ти! — крещеше той. Вятърът отнасяше думите му. — … трябваше… зад… да се прибирам… да чакам… на скалата… Връщай се! Обръщай, иначе ще те сваля! Ти си безкрила!
При последните думи в гърлото й се надигна безумен смях.
— Опитай се — извика му тя предизвикателно. — Хайде, Корм, покажи ми колко те бива! Ела и ме хвани, ако можеш! — Тя се наклони рязко, гмурна се под него и щом се разминаха, започна да набира височина.
Хиляди пъти бе играла тази игра с Дорел край скалите на Ейрие, но този път играта бе на живот и смърт. Марис се надпреварваше с ветровете, изстискваше от тях цялата бързина, на която бяха способни, улучваше инстинктивно възходящите течения и се възползваше от тях. Далеч под нея Корм успя да спре падането си, направи остър завой и започна да се изкачва. Но докато достигне нейната височина, тя вече имаше голяма преднина. Нямаше никакво намерение да го изчаква. Това не беше игра и не можеше да си позволи да рискува. Ако се озовеше над нея, както бе ядосан, сигурно щеше да започне да я притиска към океана. После щеше да съжалява за загубата на крилете, но Марис го познаваше достатъчно добре и не се съмняваше, че ще го направи. За него традицията стоеше над всичко. Запита се как ли би реагирала тя преди година, ако някой открадне криле?
Сега вече Малък Кехлибарен бе останал далеч зад тях и единствената земя, която се виждаше, бе Кълхол, чийто фар проблясваше вдясно, ниско на хоризонта. Скоро и той се изгуби и наоколо вече нямаше нищо, освен океан и черно небе. И Корм, безжалостен, все още далеч зад нея — мрачна сянка на фона на почернялото небе. Марис погледна през рамо. Беше се смалил. Дали наистина се отдалечаваше от него? Корм беше опитен летец, в това поне нямаше съмнение. Винаги той представяше острова на състезанията за летци, на нея така й не й позволиха. И въпреки това разстоянието помежду им съвсем определено се увеличаваше.
Отново блесна светкавица, последвана от гръм, който отекна над водата. Някъде под нея разгневен рев на сцила отвърна на призива на природата. За Марис всичко това нямаше никакво значение. Скоростта бе единственото, което я интересуваше. Летеше на северозапад, а бурята се преместваше на север и тя постепенно се измъкваше от нея.
Въпреки преследването душата й пееше. Тя не се сдържа и описа няколко кръга, просто заради радостта от полета. Сега вече ветровете й се подчиняваха напълно, нямаше начин да сгреши.
Докато си играеше, Корм се приближи и когато излизаше от поредния кръг, тя го видя недалеч и дочу гневните му викове. Крещеше й, че никъде няма да я приемат и ще бъде вечно низвергната, задето е откраднала крилете. Бедният Корм. Какво знаеше той?
Марис се спусна надолу, където вятърът беше влажен и солен; грохотът на вълните се приближи. Чувстваше се уязвима толкова близо до океана. Почти се плъзгаше над водата, достатъчна бе една по-висока вълна, за да я събори и да я преобърне, но пък бе скрита под ниските облаци.
Когато отново набра височина и се издигна към звездното небе, Корм бе само мъничка точка далеч зад нея. Марис продължи да лети, докато напълно го изгуби от погледа си, сетне изви на юг, защото не се съмняваше, че Корм ще продължи преследването в същата посока, докато не се откаже и не свърне обратно към Малък Кехлибарен.