Близостта му и вниманието, с което й говореше, бяха достатъчни да прогонят напрежението и умората й като по чудо се изпари. Той сложи ръка на крака й и я остави там.
— Дор — прошепна тя тихо.
Той вдигна глава, срещна погледа й и изведнъж тя се озова в обятията му.
— Ще стане, ще видиш — говореше Дорел. — Не могат да не те разберат. Ще се съгласят.
Седяха до масата и закусваха. Докато Дорел пържеше яйцата, Марис му обясни подробно плана си. Отново бе преизпълнена с надежда.
— Кой ще иде пръв да призове Съвета?
— Гарт, предполагам — говореше разпалено Дорел. — Ще го намеря у тях. После ще се разделим и всеки ще обиколи съседните острови. И други ще помогнат, ще видиш. Жалко, че и ти не можеш да дойдеш. Щеше да ми е приятно да летим заедно.
— Пак ще летим, Дор. Ако…
— Да, да, пак ще летим. Но ми се ще още сега. Сутринта е толкова приятна.
— Така е. — Тя се усмихна, протегна ръка през масата, той й протегна своята и тъкмо преди да се хванат на вратата се почука, силно и настойчиво.
Дорел стана да отвори. Марис не направи никакъв опит да се скрие, а и нямаше къде.
Отвън стоеше Хелмър, със сгънати, привързани на гърба криле. Погледна Дорел право в лицето и се направи, че не забелязва Марис.
— Корм е призовал Съвета — каза той с безизразен, официален тон. — Ще бъде обсъден въпросът с бившия летец Марис от Малък Кехлибарен, която откраднала крилете от друг. Присъствието ти е наложително.
— Какво? — Марис се изправи. — Корм е призовал Съвета? Защо?
Дорел я погледна през рамо, после се обърна към Хелмър, който продължаваше да се прави, че не я забелязва, и тихо попита:
— Защо, Хелмър?
— Казах ти вече. Нямам време за губене. Трябва да съобщя и на други летци. Чака ме цял ден работа.
— Изчакай ме — рече Дорел. — Кажи ми кои трябва да посетиш. Аз ще поема част от тях.
Хелмър изкриви устни.
— Не смятах, че ще се съгласиш да ми помогнеш. Но щом настояваш…
Хелмър изреди неколцина от летците, които трябваше да бъдат известени от Дорел. През това време Марис крачеше из стаята. Хелмър се стараеше да не я забелязва и за да не го постави в неловко положение, Марис не направи опит да го заговори пак.
Преди да тръгне Дорел я прегърна и я целуна.
— Нахрани Анитра и се постарай да запазиш спокойствие. Ще се върна преди стъмване.
Двамата летци тръгнаха и в къщата изведнъж стана пусто. Марис излезе да се поразходи, но отвън не се чувстваше по-добре. Хелмър, разбира се, беше прав. Денят не беше подходящ за полети. В такива дни човек си мисли за безветрието. Тя потрепери, разтревожена за Дорел. Но той беше достатъчно опитен, за да се безпокои за него. И други мисли не й даваха покой. Ами ако след Съвета бъдеше принудена завинаги да остане на земята… тогава щеше да полудее със сигурност.
„Е, има достатъчно време да се безпокоя за тези неща“ — каза си тя и се прибра в къщата.
Анитра, типична нощна птица, беше заспала; в къщата бе тихо и пусто. Марис също се чувстваше като птица в клетка.
На скрина имаше кутия за игра на гичи. Марис я взе, отвори я и се зае да подрежда гладките черни и бели камъчета, колкото да се разсее. Започна да ги мести замислено — играеше последователно и от двете страни, подреждаше камъчетата в нови и нови комбинации, всяка — произтичаща от предхождащата. А през това време мислите й се гонеха:
„Корм е горделив и гордостта му е наранена. Той е прочут летец, а стана така, че аз, дъщерята на един рибар, откраднах от него крилете и му избягах, докато се опитваше да ме преследва. За да си успокои нараненото самочувствие, ще поиска да ме унижи по някакъв начин пред останалите. Няма да се усмири дори след като получи крилете, а ще настоява да бъда обявена за престъпничка.“
Марис въздъхна. Това беше. Съветът се събираше, за да обяви за престъпник един безкрил летец, откраднал криле — о, какви песни само щяха да се напишат! Но това нямаше никакво значение. Дори обвиняемият да бе Корм, а тя — обвинителка, Съветът пак щеше да отсъди срещу нея — такава беше традицията. Шансовете й бяха същите, каквито щяха да са, ако Дорел бе свикал Съвета. Само тя знаеше докъде се простират гневът и омразата на Корм.
Погледна дъската за гичи. Белите и черните камъчета бяха строени едни срещу други точно в средата. И двете армии се бяха подредили за атака и оттук нататък играта щеше да е на нерви. При следващия ход щяха да паднат първите пленници.
Марис се засмя и помете камъчетата от масата.
Необходим бе цял месец, за да се събере Съветът.
Първия ден Дорел отнесе вестта на четирима летци, следващия на още петима — и всеки от тях се свързваше с други, които на свой ред разпространяваха новината все по-надалеч из моретата на Пристана на ветровете. Специален летец бе пратен до Външните острови, друг — до самотната Артелия, големия замръзнал остров на север. Скоро летците започнаха да пристигат.