За място на срещата бе определен Голям Кехлибарен. По право Съветът трябваше да се събере на Малък Кехлибарен, родното място на Марис и Корм. Но на острова нямаше достатъчно голямо помещение, което да побере всички летци, докато на Голям Кехлибарен бе построена просторна, макар и рядко използвана зала.
В нея се събраха летците от Пристана на ветровете. Не всички, разбира се — някои бяха задържани от извънредни обстоятелства, до други не бе стигнала вестта, трети не дръзнаха да тръгнат заради продължителното и опасно пътешествие. Но все пак тук беше преобладаващото мнозинство и това бе достатъчно. За всички тях това бе първото събиране през целия им живот. Дори годишните състезания на Ейрие бяха скромни събития, сравнени с предстоящата среща. Или поне така си мислеше Марис, докато се скиташе безцелно по улиците на Кехлибарен град, които, както никога, бяха изпълнени с тълпи развеселени летци.
Навсякъде цареше празнична атмосфера. Първите пристигнали си организираха вечеринки — за радост на местните търговци на вино — на които разменяха песни, истории и клюки за предстоящия Съвет и въпроса, който щеше да се обсъжда. Нощем ги забавляваха Барион и останалите певци, а денем летците излизаха да се надпреварват в небето. Марис, която бе долетяла тук от Лаус, след като бе получила специално разрешение да използва крилете още веднъж, следеше полетите им със свито сърце. Тук бяха всичките й приятели и Корм, всички криле на Запада. Бяха пристигнали и източниците, много от тях с дрехи от кожа и метал, които й напомняха за някогашното й увлечение по Гарвана. Имаше трима бледнокожи артелианци със сребристи халки на веждите — аристократи от мрачната, замръзнала земя, където летците бяха не само вестоносци, но и крале. Те се смесиха, братя и равни, с червенодрехите летци от Голям Шотан, двайсетимата представители на Външните острови и ескадрилата от меднокожи крилати свещеници от тучния Южен архипелаг, които служеха както на техните Управители, така и на Небесния бог. Марис никога не бе виждала толкова много и толкова различни летци. Едва сега си даде сметка още колко вълнуващи места би могла да посети. Ако й върнеха крилете…
Най-сетне пристигнаха и последните от онези, които очакваха. Събранието бе назначено за вечерта — тази нощ кръчмите в Кехлибарен град щяха да останат празни.
— Има надежда — съобщи й Барион на стълбите на голямата каменна сграда точно преди началото на Съвета. С нея бяха Кол и Дорел. — Повечето от тях са в добро настроение след седмица забави и песни. Бях все сред тях и едно ще ти кажа — те са готови да те изслушат. — Той й се усмихна. — Мисля, че това е достатъчно.
Дорел кимна и каза:
— Двамата с Гарт поговорихме с доста от тях. Мнозина, особено сред по-младите летци, ти симпатизират. По-възрастните са склонни да застанат на страната на Корм и традицията, но дори те още не са взели решение.
Марис поклати глава.
— Дор, възрастните са повече от младите.
Барион положи бащински ръка на рамото й.
— В такъв случай ще трябва да ги спечелиш на своя страна. Мисля, че няма да ти е трудно — вече те опознах доста добре.
Делегатите вече бяха вътре и Марис чу думкането на церемониалните барабани, ознаменуващи откриването на Съвета.
— Време е да влизаме — каза тя.
Барион кимна. Като безкрил, той нямаше право да присъства. На раздяла я стисна за рамото и бавно слезе по стълбите. Марис, Кол и Дорел побързаха да влязат вътре.
Залата наподобяваше грамадна, изсечена в скалата яма, озарена от запалени факли. В средата бе поставена дълга дървена маса. Летците бяха насядали в полукръг около нея на издялани от камък кресла, подредени на редове чак до мястото, където стените опираха в тавана. В центъра на продълговатата маса бе седнал Джеймис Старши. От двете му страни бяха настанени единствените двама безкрили, допуснати на Съвета — мургавият Управител на Голям Кехлибарен и снажният владетел на Малък. Корм се бе разположил в четвъртото кресло отдясно на масата. Петото отляво беше свободно.
Марис отиде при него, а Дорел и Кол се изкачиха по стълбите до отредените им места. Отново издумкаха барабани, призовавайки множеството за тишина. Марис седна и огледа залата. Кол бе седнал високо горе, където бяха най-младите, още безкрили членове. Мнозина от тях бяха дошли с кораби и рибарски ладии, за да присъстват на този исторически момент, в който, също като Кол, не очакваха да изиграят някаква роля. Както и следваше да се очаква, повечето старателно го избягваха, заради постъпката му, която беше в разрез с тяхното желание час по-скоро да бъдат допуснати да летят. Марис забеляза, че брат й изглежда ужасно самотен и изолиран сред тях.