Барабаните спряха. Джеймис Старши се надигна и басовият му глас прокънтя в залата:
— За всички присъстващи това е първият Съвет на летците — поде той. — Повечето от вас вече са запознати с обстоятелствата, които налагат свикването му. Моите правила са прости. Пръв ще говори Корм, тъй като той свика Съвета. След него ще се изкаже и Марис, която той обвинява, защото има право на отговор. После всеки от присъстващите може да изрази мнението си по въпроса. Моля само да се говори високо и да си казвате името, преди да започнете, понеже мнозина от вас не се познават. — И седна.
Беше ред на Корм и той се изправи.
— Аз свиках този Съвет с правото, което има всеки летец — започна той с уверен и силен глас. — Беше извършено престъпление, чийто характер е такъв, че за него трябва да съдят всички летци. От взетото решение ще зависи нашето общо бъдеще, както е било с решенията на предишните Съвети. Представям си например какъв щеше да е светът, ако нашите майки и бащи бяха гласували да се води война в небето. Сега нямаше да сме роднини, щяха да ни делят разпри и вражди, дребни местни съперничества, вместо всички заедно да работим за обединението на този свят.
И продължи все в същия дух, описвайки картината на опустошение и разруха, която щяла да настъпи, ако предишните пъти Съветът бил гласувал погрешно. Беше добър оратор и говореше с лекотата, с която пееше Барион. Дори Марис бе завладяна от речта му. Чудеше се с какво може да му се противопостави.
— Днешният проблем е също толкова значим — продължи Корм — и решението ви няма да засегне само една личност, към която мнозина от вас изпитват симпатия, а по-скоро всички наши наследници от бъдните поколения. Не забравяйте нито за миг това, докато изслушвате тази вечер аргументите на двете страни. — Той се огледа, но пламтящите му очи избягваха да срещнат погледа на Марис. — Марис от Малък Кехлибарен открадна криле. Историята, предполагам, вече ви е известна… — Ала въпреки това Корм я преразказа, от истината за нейното семейство до сцената на плажа. — Ето че сега е назначен нов летец. Но преди Девин от Гавор, който тази вечер е тук сред нас, да пристигне, за да си получи крилете, Марис ги открадна и избяга. Историята обаче не свършва дотук. Да се краде, е срамно, но не само това престъпление наложи спешното свикване на Съвета. Марис знаеше, че няма надежда да задържи крилете. Взела ги е не за да избяга, а за да изрази презрението си към нашата най-важна традиция. Тя отправя предизвикателство към устоите на нашето общество. Готова е да постави на обсъждане въпроса за правото да притежаваме крилете си, а това неминуемо ще предизвика анархия. И ако тук и сега не заявим високо и ясно нашето неодобрение, ако не го запечатаме с едно окончателно решение на Съвета, фактите лесно могат да бъдат подложени на преоценка. И тогава Марис ще остане в историята не като крадец, а като храбра бунтовничка.
Марис едва не подскочи. Крадец?! Такава ли беше наистина?
— Тя има приятели сред певците, които с радост ще ни осмеят — продължаваше Корм — и ще възпеят геройската й постъпка.
Марис вдигна глава и намери сред множеството Кол. На лицето му трепкаше едва забележима усмивка. Тя си спомни думите на Барион: „Предпочитам да ни възпеят като герои“. Певците наистина разполагаха с власт.
— Ето защо трябва да говорим ясно и открито срещу онова, което тя дръзна да извърши — убеждаваше Корм. Обърна се към Марис и най-сетне я погледна. — Марис, обвинявам те в кражбата на крилете. Призовавам присъстващите тук летци, членове на Съвета, да те обявят за престъпничка и да дадат обет, че никой от тях няма да кацне на остров, който посмееш да наречеш свой дом.
Той седна. Думите му бяха последвани от смразяващо мълчание. Едва сега Марис си даде сметка колко дълбоко го е наранила. И в най-лошите си кошмари не беше предполагала, че Корм ще поиска толкова страшно наказание. Той не пожела само да й отнемат крилете, а искаше да я обрече на вечно изгнание на някой безлюден и далечен остров.
— Марис — спокойно каза Джеймис. Тя продължаваше да седи. — Твой ред е. Ще отговориш ли на Корм?
Тя се надигна бавно. Съжаляваше, че не притежава силата на певците, та да спечели с един замах множеството. Не умееше дори да говори така уверено, както Корм.
— Не мога да отрека кражбата — почна тя, като местеше поглед по лицата на летците от първия ред. — Откраднах ги, подтиквана от отчаяние, защото те бяха едничкият ми шанс. Ако чаках кораб, щях да се забавя твърде много, а никой на Малък Кехлибарен не искаше да ми помогне. Трябваше да се добера до някой летец, който да свика Съвета заради мен. Веднага щом го направих, предадох крилете. Мога да го докажа, ако… — Тя погледна към Джеймис и той й кимна.