Тя прехапа устни миг преди да сподели с тях историята на своя живот — за това какво е да си дъщеря на рибар и да осъзнаваш, че небето никога няма да ти принадлежи, да сподели болката и жаждата. Но защо да им губи времето? Те всички бяха родени летци, едва ли би могла да предизвика съчувствието им. Не, по-важно бе следващият Дървокрил, роден на Пристана на ветровете, да получи възможност да лети — но това едва ли бе най-подходящият аргумент. Беше казала предостатъчно. Бе разкрила пред тях всичко и сега им оставаше да изберат. Тя погледна крадешком Хелмър и по странната усмивка, която трепкаше на лицето му, разбра, че го е спечелила на своя страна. Беше му дала шанс да се бори за живота, с който щеше скоро да се раздели, без да постъпва несправедливо спрямо дъщеря си. Марис се усмихна доволно и седна.
Джеймис Старши погледна към Корм.
— Това изглежда много интересно — заговори той, без да си дава труда да става. Ужасяващото му спокойствие едва не я накара да се разтрепери. — Звучи като прекрасна мечта за дъщерята на рибаря и е съвсем разбираема. Но, Марис, не си помислила за едно много важно нещо. Как си представяш фамилии, които са летели — които летят, вече цяла вечност — да предадат крилете си в ръцете на просяци и непознати. На скитници без традиции и семейна чест, които нито ще се грижат за тях, нито ще ги ценят. Наистина ли вярваш, че сме готови да преотстъпим наследствените си ценности на някакви дръзки безкрили? Вместо да ги дадем на своите деца?
Марис изгуби самообладание.
— Но вие очаквахте от мен да предам крилете си на Кол, който не може да лети като мен.
— Тези криле никога не са били твои — възрази Корм. Тя стисна устни и премълча.
— Ако си смятала, че ти принадлежат, грешката е твоя — продължи Корм. — Помисли сама: ако крилете се предаваха от ръка на ръка като наметало, ако ги държахме само по една-две години, каква гордост щяхме да имаме? Те щяха да са заети вещи, а не лична собственост, а всеки знае, че ако летецът няма свои криле, не е никакъв летец. Само един безкрил може да поиска подобно нещо!
Марис усети, че съчувствието на присъстващите се премества на страната на Корм. Той бе подредил аргументите си толкова умело, че нямаше никакъв шанс да се бори срещу тях. Трябваше да му отговори по някакъв начин, но как, как? Летецът бе привързан към своите криле почти толкова силно, колкото към краката си — не можеше да отрече този факт, нито да се бори с него. Спомни си колко се бе ядосала, когато бе открила, че Корм не е полагал грижи за крилете й, а те дори не бяха нейни, а на брат й и баща й.
— Крилете са израз на доверие — каза тя. — Дори сега летецът знае, че след време ще трябва да ги предаде на детето си.
— Това е различно — вметна незабавно Корм. — Едно е семейството, друго — непознати хора. Детето на летец не може да се сравнява с безкрилите.
— Летенето е твърде важно и отговорно, за да се обвързва с кръвното родство! — възбудено възрази Марис. — Корм, чуй се само! Погледни в какъв сноб си се превърнал, виж презрението, с което говориш за безкрилите, сякаш те сами са виновни за неизгодното положение, в което се намират! — Говореше разпалено и гневно и аудиторията ставаше все по-враждебна; тя усещаше, че ще я изгуби, ако продължава да противопоставя летците на безкрилите. Опита се да се овладее. — Ние всички се гордеем с крилете си — рече след малко, връщайки се към най-силния си аргумент. — Но колкото и да е силна тази гордост, най-важното е да се постараем да ги запазим. Добрите летци ще останат в небето. Никой не ще може да им отнеме крилете. А дори и да ги загубят, ще имат възможност да си ги върнат. Освен това ще знаят, че летецът, който ги е спечелил, ще се грижи добре за тях и ще умножава славата им.
— Крилете са създадени, за да бъдат… — подхвана Корм, но Марис не го остави да довърши.
— Те не са създадени, за да бъдат губени в океана. Но това е ставало много пъти заради слаби летци, такива, които не са подходящи за тази професия и я упражняват с нежелание. Някои от тях дори не заслужават да носят това име. Ами децата, които понякога получават крилете още преди да са натрупали необходимия опит? Те лесно изпадат в паника, летят несръчно, падат и загиват, и заедно с тях губим и крилете. — Тя погледна за миг към Кол. — А онези, които въобще не желаят да летят? Да си дете на летец съвсем не значи, че си наследил нужните способности. Кол например, когото обичам като брат и син, не иска да става летец. Крилете се падаха на него, но не можех да му ги дам, не исках да му ги дам, защото…