— Твоята система няма да промени това — прекъсна я някой.
Марис поклати глава.
— Да, няма. Едва ли бих понесла факта да изгубя крилете си от някой по-добър, но ако това се случи, ще остана в академията и ще продължавам да се обучавам, докато ги заслужа отново. Следващата година ще опитам да си ги върна. Няма идеална система, сами го знаете, защото няма достатъчно криле, и ще става по-лошо, не по-добре. Трябва да се опитаме да спрем това, да престанем да пращаме в небето зле подготвени летци, да намалим броя на изгубените. Пак ще има злополуки, защото опасностите няма да намалеят, но поне няма да губим криле и летци заради слаба подготовка, лоша преценка, страх и липса на умения.
Марис млъкна, изтощена, останала без дъх, но речта й бе разбудила аудиторията и вече десетки бяха вдигнали ръце. Джеймис посочи с пръст и един набит шотанец се изправи от мястото си.
— Дирк от Голям Шотан — представи се той. — Исках само да кажа… седях тук и слушах… но въобще не очаквах… изобщо не предполагах, че ще се съберем, за да гласуваме да обявим един от нас извън закона… — Той разтърси глава. Очевидно му беше трудно да намери подходящите думи. — О, по дяволите! Марис е права. Срамувах се да го кажа, а не бива. Но това е самата истина — не искам моят син да ми отнеме крилете. Той е добро момче и аз го обичам, но напоследък често получава пристъпи и трепери целият. Не може да лети в подобно състояние — не бива да лети — но от малък му внушаваме, че ще стане летец. Идната година навършва тринайсет и очаква да му предам крилете. Сигурен съм, че рано или късно ще падне и няма да се завърне, и тогава ще загубя както сина си, така и крилете. Не искам! — извика той с почервеняло от напрежение лице.
Още неколцина изразиха гласно подкрепата си. Обнадеждена, Марис потърси с очи Корм и забеляза, че усмивката му е помръкнала. Ето че и той бе изгубил самоувереността си.
От редиците се надигна познато лице.
— Аз съм Гарт от Скълни — представи се той и й се усмихна. — И аз подкрепям Марис!
След него наскачаха още неколцина летци, за да изразят съгласие с думите й. Марис вече не можеше да сдържи усмивката си. Дорел бе разпръснал поддръжниците си из цялата зала и сега те се опитваха да организират множеството в нейна защита. Дали вече не беше спечелила? Корм очевидно изглеждаше разтревожен.
— Чухме кое е грешно в обичаите ни, но аз не мисля, че твоята академия е единственият изход. — Тези думи накараха Марис да подскочи и да забрави набързо родения оптимизъм. Беше ги произнесла стройна русокоса жена, най-добрият летец на Външните острови. — Има причина за нашата традиция и ние не бива да се отказваме от нея, инак децата ни ще се върнат към безсмислието на въздушните двубои. Това, което трябва да направим, е да обучаваме децата си по-добре. Трябва да ги учим да се гордеят, да изграждаме навиците и уменията им още от съвсем малки. Така ме е учила майка ми и аз така уча сина си. Може би наистина е необходим някакъв изпит. Ще ви призная, дори аз не очаквам с нетърпение деня, когато трябва да предам крилете си на Вард. Мисля, че в този ден и двамата ще сме още твърде млади. Но ако съумее да докаже, че е по-добър летец от мен — да, тази идея наистина си заслужава.
Мнозина летци в залата закимаха в знак на съгласие. Всички знаеха, че навършването на пълнолетие не означава, че децата са вече готови за изпитания в небето. Така е, нека младите първо докажат, че са способни — тази идея се харесваше на всички.
— А що се отнася до академията — продължи високата жена, — тя едва ли е необходима. И досега сме успявали да създадем много добри летци. Научих историята ти и мога да разбера твоите чувства, но не ги споделям. Няма да е разумно. — Тя седна и Марис почувства, че сърцето й замира. „Все пак ме надиграха — рече си тя. — Сега ще гласуват за изпит, но небето ще си остане забранена територия за тези, чиито родители не са летци.“ Почти беше победила — а щеше да загуби.
Надигна се мършав мъж със сребристо наметало.
— Аррис, летец и принц на Артелия — представи се той, като ги оглеждаше с невероятно сините си очи изпод сребърната корона. — Гласуваме със сестра ми от Външните острови. В жилите на моите деца тече кралска кръв, те са родени и отгледани, за да носят криле. Ще е подигравка, ако ги накарам да участват в надпревара с кандидати от простолюдието. Но да ги подложа на изпит, за да видя кои са силните и слабите им страни — това е ценна идея.