Последва го тъмнокоса жена с кожени дрехи.
— Зевакул от Дийт, в Южния архипелаг — започна тя. — Разнасям съобщения за моя Управител, но освен това служа на Небесния бог, като всички от висшата каста. Предложението да предам крилете си на някой от нисшата каста, при това неверник, за мен е недопустимо. Не!
Отново възгласи из залата.
— Джой, от Най-външния Чук на бурята. Аз гласувам „за“. Нека има състезание, за да спечелим крилете, но само срещу децата на други летци.
— Томас, Малък Шотан. Децата на безкрилите никога няма да обикнат небето като нас. Ще е загуба на време и средства да се строи академията, предложена от Марис. Но и аз съм за изпита.
— Крейн от Поуит. И аз подкрепям това. Защо да се съревноваваме с децата на рибарите? Те позволяват ли ни да се състезаваме за лодките им? — В залата избухна смях. — Добре де, това е шега. Но чуйте ме, братя — и с нас ще започнат да се шегуват, когато тази академия се напълни с всякаква измет. Крилете принадлежат на летците, така е открай време и няма защо да се променя. Колцина от другите наистина биха искали да летят? За повечето от тях това е или мимолетна прищявка, или идея, пораждаща страх. Защо да окуражаваме напразни надежди? Те не са летци, не им е било писано да станат, могат да изживеят дните си пълноценно и на друго място.
Марис слушаше с нарастващ гняв, вбесена от самоуверения тон на подобни изказвания… докато изведнъж не забеляза, че много от летците, дори по-младите, кимат в знак, че са съгласни. Да, те се мислеха за по-добри само защото се бяха родили летци, стояха над другите и нямаха никакво желание това да се промени. Нима бе забравила, че някога бе гледала по същия начин на истинските си родители? В нея изведнъж се пробудиха спомени от най-ранно детство, спомени, които бе смятала за отдавна забравени. Груби дрехи, които миришеха на солена вода и водорасли, мазолести, но нежни ръце, които галеха косата й и изтриваха сълзите от бузите й, разкази, чути от баща й за неща, които бе видял през изминалия ден в морето — как изглеждали птиците, които гонела пред себе си бурята, как лунната риба подскачала към нощното небе, какво е усещането, когато вятърът шиба корпуса на лодката. Баща й бе наблюдателен и храбър мъж и не се боеше да излиза всеки ден с малката си лодка в развълнувания океан и Марис осъзнаваше в гнева си, че той с нищо не бе стоял по-долу от всеки от присъстващите в тази зала.
— Вие сте горделивци — каза тя рязко, без да я е грижа вече за изхода от гласуването. — Всички до един. Мислите си, че стоите над другите, само защото сте се родили летци и имате криле. Нима наистина вярвате, че уменията на родителите ви се предават по наследство? Ами какво ще кажете за другата половина от вашите способности? Нима и двамата родители на всички ви са били летци? — Тя посочи с пръст едно познато лице в множеството. — Ето ти, Сар, дето кимаше преди малко. Баща ти беше летец, но майка ти е търговка, а родителите й бяха рибари. Смяташ ли, че си нещо повече от тях? Ами ако утре майка ти признае, че истинският ти баща е търговец от Изтока? Какво ще правиш тогава? Ще предадеш ли крилете си на някой по-достоен за честта?
Сар се ококори. Открай време не беше особено схватлив и сега не можеше да разбере защо е насочила яда си точно към него. Марис плъзна поглед по лицата на околните.
— Моят баща беше рибар, чудесен, храбър и честен човек, който никога не е слагал криле, нито е искал да лети. Но ако — казвам: ако го бяха избрали за летец, щеше да е един от най-добрите! За него щяха да се пеят песни, да славят името му! Щом смятате, че талантът наистина се наследява от родителите, какво ще кажете за мен? Майка ми беше плетачка и събирачка на миди. Баща ми не умееше да лети. Но аз мога. И някои от вас знаят колко добре го правя — по-добре от тези, които са получили правото си по рождение. — Тя се извърна и погледна към отсрещния край на дългата маса. — По-добре от теб, Корм! — Почти го извика. — Или си забравил?
Корм я изгледа с почервеняло от гняв лице. Вените на шията му се бяха издули. Но не каза нищо. Марис отново се обърна към залата. Гласът й поомекна в престорена загриженост.
— А може би ви е страх? — подхвърли тя. — Вкопчили сте се в крилете си и се боите да не ги загубите? Страхувате се да не дойдат босоногите дечица на рибарите и да ви ги отнемат. Да ви направят за посмешище само защото са по-добри летци от вас?