Седна с кръстосани крака на леглото и отпи от гъстото студено вино, загледана в трепкащото пламъче на свещта. Като всички летци, и Марис се страхуваше от безветрието, но досега не й се бе случвало да го сънува. Най-страшната част бе, когато се предаде и прие неизбежната си участ.
На вратата се почука.
— Влез — извика Марис остави каната на пода.
На прага стоеше С’Рела — слабичко тъмнокосо момиче, южнячка — личеше й по това как бе вързала косите си.
— Време е за закуска, Марис — каза тя с едва доловим акцент, подсказващ произхода й. — Но Сена иска да наминеш към нея преди това. Горе в стаята й.
— Благодаря — каза Марис и се усмихна. Харесваше С’Рела — тя бе вероятно най-добрата ученичка в академията. Островът от Южния архипелаг, където бе родено момичето, се намираше много далеч от Малък Кехлибарен, но въпреки това Марис виждаше в нея черти, каквито имаше и тя като малка. Въпреки дребния си ръст С’Рела бе упорита в заниманията и проявяваше невероятна издръжливост. Все още й липсваше грация в движенията, ала показваше белези на ускорено развитие. От десетина дни Марис се занимаваше с кандидат-летателната група на Сена и С’Рела определено се открояваше.
— Искаш ли да те изчакам и да те придружа дотам? — попита момичето, докато Марис се обличаше.
— Не — поклати глава Марис. — Върви да закусваш. — Усмихна й се и момичето й отвърна със срамежлива усмивка.
Само след няколко минути, докато крачеше из лабиринта от тъмни коридори, Марис съжали за прибързания си отказ. Сградата на академията „Дървокрил“ бе строена в незапомнени времена върху грамадна скала, чиято вътрешност бе проядена от тунели — едни естествени, други — дело на човешка ръка. Най-долните галерии бяха почти постоянно залети от вода, която понякога се качваше до по-горните етажи. Някога тази сграда била крепост, вдигната по времето на бунта на Морски зъб срещу Голям Шотан, впоследствие превзета и окупирана. Преди седем години Управителят на Морски зъб я бе предложил за летателна академия. Оттогава Сена и учениците й бяха успели да възстановят и превърнат в обитаеми по-голямата част от помещенията, но все още не беше лесно да се ориентираш из безбройните тунели.
Времето не бе оставило своя отпечатък из коридорите на „Дървокрил“. В нишите на стените горяха факли и светилници; тук дните минаваха незабелязано. Марис крачеше по коридора и се мъчеше да прогони нарастващата тревога. Усещаше почти осезаемо тежестта на крепостта и дебелите скални пластове над себе си. Не обичаше да е в затворени помещения под земята — това противоречеше на летателните й инстинкти.
Изпита облекчение, когато забеляза мътно сияние отпред. Един последен завой и тя се озова на позната територия — стаята на Сена беше първата отляво по коридора.
— Здравей, Марис. — Сена вдигна глава и я посрещна с усмивка. Седеше в плетено кресло и дялкаше с костен нож фигурка от меко дърво. — Тъкмо щях пак да повикам С’Рела и да я пратя да те търси. Изгуби ли се в лабиринта?
— Почти — призна Марис и поклати глава. — Трябваше да взема фенер. Мога да се оправя от моята стая до залата за срещи и до външния двор. Но всичко останало ми е като в мъгла.
Сена се засмя, но очевидно не беше във весело настроение. Тя беше бивш летец, три пъти по-възрастна от Марис, но преди десетина години бе изгубила крилете си при злополука — нещо често в тази професия. Обикновено енергичността и ентусиазмът й криеха истинската й възраст, но тази сутрин изглеждаше стара и уморена. Незрящото й око бе покрито с млечнобяла завеса и сякаш изкривяваше лицето й наляво. Веждите й едва забележимо потрепваха.
— Не току-така си пратила С’Рела — каза Марис. — Лоши вести ли има?
— Да. — Сена кимна. — Реших да ги обсъдя с теб преди закуска.
— Е, и?
— Източните са затворили „Въздушния дом“.
Марис въздъхна и се отпусна в креслото. Изведнъж също се почувства изморена. Новината не беше неочаквана, по-скоро тревожна.
— Защо? — попита тя. — Разговарях с Норд преди три месеца, когато ме пратиха със съобщение до Далечен Хъндерлин. Той смяташе, че вратите ще останат отворени поне до следващото състезание. Дори ми каза, че имал няколко многообещаващи ученици.
— Имало е смъртен случай — каза Сена. — Един от тези многообещаващи ученици — момиче — допуснала грешка и закачила с крилото си скална стена. Норд можел само да наблюдава безпомощно, докато падала към камъните. На всичко отгоре родителите й присъствали. Заможни хора с влияние, търговци от Чеслин, имат поне десет кораба. Момичето искало да им покаже какво може. Родителите отишли при Управителя и поискали справедливо възмездие. Казали, че Норд проявил небрежност.