— Така ли е наистина? — попита Марис.
Сена повдигна рамене.
— Някога беше посредствен летец и не вярвам, че като учител е по-добър. Много обичаше да прави впечатление. Освен това има склонността да надценява учениците си. Миналата година за състезанията доведе деветима кандидати и те до един се провалиха. Казаха ми, че загиналото момиче посещавало „Въздушния дом“ само от една година. Само една година, Марис! Сигурно е била талантлива, но не е трябвало толкова рано да я оставя да лети сама. Както и да е, вече е късно. Знаеш какво говорят Управителите — че академиите са безсмислен разход на средства. Трябваше им само подходящ случай. Освободили са Норд и са разпуснали класа. Точка. Сега всички деца на Изток ще останат с неосъществени мечти. — В гласа й се долавяше горчивина.
— Поне нас още ни има — навъси се Марис.
— Ние сме последните — отвърна Сена. — Но колко още ще просъществуваме? Снощи нашата Управителка ми прати вестоносец с новината, която ти съобщих. Имахме няколко доста неприятни разговора с нея. Казва, че от седем години ни храни и пои, а ние не сме й дали нито един кадърен летец. Започвала да губи търпение.
— Естествено — отвърна Марис. Не познаваше лично Управителката на Морски зъб, само бе чувала за нея, но и това бе достатъчно. Морски зъб бе разположен недалеч от Голям Шотан, но се славеше като свободолюбив и независим остров, управляван през последните години от една амбициозна жена, която бе крайно неудовлетворена от факта, че не разполага със собствен летец. Тъкмо с тази цел преди седем години бе предложила ентусиазирано академията за обучаване на летци за Западния архипелаг да бъде разположена на нейния остров и в началото им оказваше радушен прием и щедра подкрепа. Но сега настояваше за отплата.
— Тя не може да разбере — продължи Марис. — Нито един от безкрилите не ни разбира. Нашите випускници трябва да се състезават с опитни летци и техните деца, които от малки са израсли с мисълта за небето. Ако ни даде още малко време…
— Време, време, време — заповтаря ядосано Сена. — Това й казах и аз. А тя ми отвърна, че седем години са предостатъчно време. Марис, ти си летец. И аз бях летец навремето. Знаем колко е трудно да започнеш и колко години са необходими, докато надвиеш страха, неувереността и колебанието си. Но безкрилите нямат никаква представа. Те си мислят, че седем години стигат, за да се научиш. Смятат, че този период е напълно достатъчен, за да се напълни небето с деца на рибари, търговци и събирачи на миди. Знаеш колко неприятно бяха изненадани след първите състезания, когато децата на летците и техните родители разгромиха безкрилите си съперници. Но тогава поне имаха надежди. Сега всички са се отчаяли. Изминаха седем години от свикването на Съвета и основаването на академиите и оттогава само един безкрил успя да спечели криле. При това ги изгуби още на следващата година. Започвам да си мисля, че делото ни е обречено.
— Сена, Сена… — спря я загрижено Марис. Възрастната жена очевидно търсеше повод да излее натрупаната мъка, гласът й трепереше. — Разбирам безпокойството ти, но положението не е чак толкова лошо.
Сена я погледна скептично с едничкото си здраво око.
— Всъщност е дори по-лошо. Но никой не ти е казал, защото не обичат да носят лоши вести, а и всички знаят какво означава за теб тази академия. Само че е така. — Марис се опита да я прекъсне, но Сена й махна да замълчи. — Стига сме приказвали и нито дума отвън за тревогите ни. Не съм те извикала, за да ме успокояваш, нито за да закъсняваме за закуска. Исках да ти съобщя новината насаме, преди да я кажа на другите. Искам също да отлетиш до Голям Шотан.
— Днес ли?
— Да. Много ми помагаш с децата, чудесно е, че могат да черпят личен пример от един великолепен летец. Но един ден можеш да отсъстваш. Може да ти отнеме дори само няколко часа.
— Разбира се — каза Марис. — За какво става въпрос?
— Летецът, който донесе вестта за затварянето на „Въздушния дом“, носеше още едно съобщение. Лично за мен. Един от учениците на Норд е изявил желание да продължи обучението си тук и се надява, че ще го подкрепим при следващото състезание. Моли за разрешение да пристигне.
— Тук? — Марис повдигна вежди. — От Изтока? Без криле?
— Уговорил се е с един търговец, известен като храбър и неустрашим моряк. Плаването е опасно, но решението е негово и аз не смятам да го обезсърчавам. Ще те помоля да предадеш на Управителя на Голям Шотан съгласието ми. Той праща трима летци всеки месец, тъй че е важно да стигнеш навреме. Плаването с кораб дотук ще отнеме около месец, а до състезанието остават само два месеца.