Тя прекара няколко часа на пазара — обикаляше сергиите в щастлива забрава, слушаше приказките и подвикванията на продавачите. Хапна малко пушена риба с парче черен хляб, което размекна с няколко глътки кивас — топлото лютиво вино, с което се беше прочул Шотан. Странноприемницата, в която се отби, имаше певец и Марис любезно изслуша няколко песни, макар да го намираше за по-слаб от Кол и певците, познати й от Кехлибарен.
Вече се здрачаваше, когато отлетя от Града на бурите, след като търпеливо изчака един краткотраен шквал, който окъпа улиците с дъжд. Уцели попътен вятър и малко преди да се стъмни съвсем стигна Ейрие.
Скалата израсна внезапно от водата — черен масив на фона на звездното небе, като назъбена от ветровете колона, която се издигаше на шестстотин стъпки над разпенените вълни.
Зърна светлина в прозорците на хижата, описа един кръг и умело се спусна на тясната, изсечена в скалите площадка, която бе посипана с влажен пясък. Без чужда помощи отне няколко минути да си свали крилете, после ги окачи на куката зад вратата.
Огнището в трапезарията беше запалено. На малката масичка пред него двама летци, които познаваше бегло, бяха погълнати от партия гичи — местеха белите и черните камъчета по дъската. Единият й махна за поздрав. Тя кимна в отговор, но той отново втренчи поглед в играта.
Имаше още един летец, свит в креслото до огъня, загледан в пламъците с чаша топло вино в ръка. Той вдигна глава, погледна я и възкликна радостно:
— Марис! Не очаквах да те видя тук.
— Здравей, Дорел — отвърна тя, но той вече беше до нея, прегърна я и я целуна. Другият от играещите ги погледна за миг, но противникът му премести едно камъче и той пак се наведе над дъската.
— От Кехлибарен ли идваш? — попита я Дорел. — Сигурно си изгладняла. Сядай до огъня, ще ти донеса нещо за хапване. Има сирене, пушено месо и плодове.
Марис го стисна за ръката и го отведе при огнището — дръпна го в най-далечния ъгъл, за да не ги чуват играещите.
— Яла съм — каза тя. — Идвам от Голям Шотан, а не от Кехлибарен. Имах попътен вятър и не се изморих. Не съм ходила на Кехлибарен повече от месец. Управителят сигурно ми е много сърдит.
Дорел сбърчи вежди.
— Ще се връщаш ли въобще? Или пак отиваш на Морски зъб? — Той пусна ръката й и вдигна чашата, над която се виеше пара.
— Отивам на Морски зъб. Сена ме помоли да й помогна с учениците. От десет дни работя с тях. Преди това бях на един дълъг полет до Дийт и Южния архипелаг.
Дорел остави чашата и въздъхна.
— Зная, че не държиш да чуеш мнението ми, но въпреки това ще ти го кажа. Прекарваш твърде много време далеч от Кехлибарен заради тази академия. Сена трябва да преподава — за това й плащат. Съмнявам се да дели доходите си с теб.
— Имам достатъчно средства — успокои го Марис. — Ръс ми остави всичко. А Сена наистина има нужда от помощ. Не й е лесно да се оправя сама. Слушай, защо не дойдеш за няколко дни? На Лаус ще се справят и без теб. Ще спиш в моята стая. Много искам да си до мен.
— Не мога, Марис. С радост бих прекарал една седмица с теб на Лаус или дори тук, но не и в „Дървокрил“. И преди съм ти казвал — няма да подготвям безкрили, за да отнемат крилете на моите приятели.
От думите му я заболя и тя втренчи поглед в огъня.
— Говориш като Корм преди седем години.
— Не заслужавам такова отношение, Марис.
— Тогава защо не искаш да ми помогнеш? Защо се отнасяш с такова презрение към „Дървокрил“? Надсмиваш им се като най-твърдоглавите противници на идеята за академиите, а преди седем години беше с мен. Ти се бори за това, вярваше, както вярвах аз. Рискува, макар че можеше да споделиш съдбата ми и да бъдеш обявен за престъпник. Какво те промени?
Дорел въздъхна.
— Не съм се променил, Марис. Виж, преди седем години се борих за теб. Не ме беше грижа за твоите, академии, борех се за правото да ти върнат крилете. Направих го, защото те обичах, Марис. И освен това ти беше най-добрият летец.
Щеше да е истинско престъпление да ти отнемат крилете и да те оставят на земята. Но сега нещата са различни. Има принципи, които значат много за мен.
— Така ли? — Тя повдигна вежди. Това беше стар спор, но този път наистина я засегна.
— Точно така. Не бих се опълчил срещу всички само за да ти се харесам. Системата, която съществуваше преди, не беше справедлива. Традицията трябваше да се промени — за това беше права. Вярвах в това тогава, както вярвам и сега.