— Лесно ти е да го кажеш. Какво значат за теб думите? — отвърна огорчено Марис. — Но не искаш да ми помогнеш, защото е в разрез с принципите ти, макар да сме изправени пред провал.
— Няма да загубим, успокой се. Ние вече спечелихме. Променихме света и това е най-важното.
— Но как може да го направим без академии?
— Академии, та академии! Не съм се борил за тези академии. Трябваше да се разчупи една несправедлива традиция. Съгласен съм да предам крилете си на всеки безкрил, който ме надлети. Но не и да го уча как да го направи. А ти искаш от мен точно това. Ти, която познаваш болката на изгубените криле.
— Да, но аз също така знам какво е да мечтаеш да летиш и да нямаш ни най-малка надежда — отвърна Марис. — В нашата академия има една ученичка — С’Рела. Трябваше да я чуеш тази сутрин, Дорел. Тя мечтае да лети повече от всичко на света. Страшно прилича на мен, когато Ръс започна да ме обучава. Ела да й помогнеш, Дор.
— Ако наистина е като теб, сигурно някой ден ще полети, независимо дали й помагам, или не. Така че няма да дойда. Представи си, че утре отнеме крилете на някой мой приятел — как ще се чувствам тогава? — Той допи чашата и се изправи. — Искаш ли чай?
Марис кимна, макар все още да търсеше друг аргумент, с който да продължи спора. Докато следеше походката му и начина, по който си наливаше чай, тя си помисли, че вероятно го познава по-добре от всеки друг.
Когато Дорел се върна с горещия сладък чай, гневът й се беше изпарил и мислите й бяха поели в друга посока.
— Дор, какво се случи с нас? Преди няколко години възнамерявахме да се оженим. Сега се дърпаме като Управители на съперничещи си острови за права над рибните пасажи. Какво стана с плановете ни да живеем заедно и да отгледаме деца — какво стана с нашата любов? — Тя се усмихна горчиво. — Не разбирам какво се случи.
— Напротив, разбираш — възрази Дорел. — Ето този спор например. Любовта ти, предаността ти са разделени между летците и безкрилите. Но не и моите. Животът не е лесен за никого от нас — най-вече за теб. Само че двамата с теб вече не жадуваме за едни и същи неща и ни става все по-трудно да намерим общ език. Някога се обичахме, но… — Той отпи от чая, свел поглед. Марис го наблюдаваше натъжена. За миг й се дощя да се върнат предишните времена, да се върне любовта им.
Дорел отново я погледна.
— Но аз все още те обичам, Марис. Животът може да се е променил, но не и чувствата ми. Може би бихме могли да се съберем, стига да не спорим непрестанно?
Тя му се усмихна измъчено и протегна ръка. Той я хвана и я стисна.
— Хайде, стига сме се заяждали. Нека се порадваме на момента, нека му се наслаждаваме. Даваш ли си сметка, че от два месеца не сме били заедно? Къде се изгуби? Какво си видяла? Разкажи ми всичко ново, любима. Да си побъбрим за приятни неща.
— Новото при мен не е много радостно — отвърна Марис, сетила се за съобщенията, които трябваше да разнася напоследък. — Източните са затворили „Въздушния дом“. Една ученичка загинала при нещастен случай. Разпускат всички. Само един е пожелал да се премести на Морски зъб. Останалите са се отказали. Не зная какво ще предприеме Норд. — Тя издърпа ръката си и посегна към чая.
Дорел поклати глава.
— Все за тези твои академии говориш. Аз ще ти разкажа по-интересни неща. Управителят на връх Сцила починал и за негова заместничка била избрана най-малката му дъщеря. Говори се, че Крил… между другото, познаваш ли го? Русокосо момче, липсва му един пръст на лявата ръка. Може да си го виждала на последното състезание, направи няколко много красиви лупинга. Та както и да е, говори се, че той ще стане вторият пилот на Сцила, защото новата Управителка въртяла любов с него! Представяш ли си, да вземат да се оженят — Управителка и летец!
— Това май се е случвало и друг път — засмя се Марис.
— Не и по наше време. А чу ли за рибарската флотилия на Голям Кехлибарен? Била унищожена от сцила. Все пак успели да я убият. Изгубили почти всичките си кораби, но все пак повечето моряци се спасили. Още една умряла сцила била изхвърлена на брега на Кълхол — видях оглозгания й труп. Вонеше дори срещу вятъра! — Той сбърчи нос. — Откъм Артелия дойде вестта, че двама летци си съперничели за контрола над Железните острови. — Дорел млъкна, когато един мощен порив на вятъра разтърси външната врата.
— Уф — въздъхна облекчено той. — Този проклет вятър.
— Какво има? — учуди се Марис. — Нещо си неспокоен. Да не очакваш някого?