— Да — каза тя и се изправи. — Аз съм Марис. Защо питаш? Какво се е случило? Бях заспала.
— Идвам от корабите — отвърна той безизразно. — Още щом слязох те посочиха. Помислих, че си дошла да ме посрещнеш.
— Така ли? — Тя се огледа изненадано. — Вярно е, че седнах тук да почакам, докато тълпата се поразпръсне. Почти не съм спала нощес.
Имаше нещо странно познато в този човек. Тя го разгледа по-внимателно. Дрехи, ушити по източната мода, но простички: сив плат без везмо, затова пък дебел и топъл, отметната на гърба качулка. Носеше брезентова торба през рамо и пъхнат в кожен калъф нож на колана.
— Значи казваш, че си дошъл с корабите? — попита тя. — Извинявай, още не съм се събудила съвсем. Къде са другите моряци?
— Вече са в кръчмата и се наливат с вино. Пътуването бе доста тежко. Изгубихме един кораб по време на буря, макар че спасихме почти целия екипаж, без двамина. Тесничко ни стана след това. Другите не могат да се нарадват, че най-сетне са на брега. — Той направи кратка пауза. — Аз не съм моряк. Всъщност искам да ти се извиня. Сбърках, защото си помислих, че са те пратили да ме посрещнеш. — Той се обърна и понечи да си върви.
Изведнъж Марис се сети кой може да е непознатият.
— Ама разбира се! — плесна тя с ръце. — Ти си онзи ученик от „Въздушния дом“. — Той спря и се обърна към нея. — Извинявай. Съвсем бях забравила за теб. — Тя скочи от бурето.
— Казвам се Вал — представи се той, сякаш очакваше името да й говори нещо. — Вал от Южен Арен.
— Чудесно. Ти вече знаеш името ми, така че…
Той пристъпи неспокойно от крак на крак. Мускулите около устата му потрепваха.
— Освен това ме наричат Еднокрил.
Марис не отговори, но изражението й я издаде.
— Виждам, че си чувала за мен — каза той малко рязко.
— Да, чувала съм — призна тя. — Значи възнамеряваш да участваш в състезанието?
— Смятам да летя — кимна той. — От четири години се готвя.
— Ясно — отвърна тя с хладен тон. След това вдигна очи към небето. Здрачаваше се. — Трябва да се връщам на Морски зъб, инак ще си помислят, че съм паднала в океана. Ще им кажа, че си пристигнал.
— Няма ли да разговаряш с капитана? — попита той насмешливо. — Ще я намериш в кръчмата да разказва невероятни истории за плаването. — Той кимна към постройките край брега.
— Не — побърза да отговори Марис. — Но благодаря все пак. — Тя се обърна, но спря, когато той я повика.
— Ще мога ли да наема лодка до Морски зъб?
— В Града на бурите можеш да наемеш каквото си пожелаеш — отвърна Марис. — Но ще ти струва скъпо. Има редовна фериботна връзка от Южната площадка. Ако питаш мен, най-добре остани да преспиш тук и вземи ферибота на сутринта. — Тя се обърна и тръгна по павираната улица към общежитието на летците, където си бе оставила крилете. Почувства се малко засрамена, задето го бе зарязала, но същевременно усещаше, че в нея се надига гняв. „Еднокрил значи“ — повтаряше си тя. Беше изненадана, че сам й бе казал името си, и още повече, задето бе дошъл да участва в състезанието. Но сигурно си даваше сметка как ще бъде посрещнат.
— Значи си знаела! — почти извика Марис. Опитваше се да сдържи яда си. — Знаела си и не ми каза!
— Разбира се, че знаех — отвърна Сена с равен, съвсем спокоен глас. — Не исках да ти казвам, защото предполагах, че ще реагираш по този начин.
— Сена, как можа? Наистина ли мислиш да го подкрепиш в състезанието?
— Ако е достатъчно добър — отвърна Сена. — А имам сериозни основания да смятам, че е. Може да се колебая в случая с Кер, но не и относно участието на Вал.
— Не ти ли е известно какво мислят другите за него?
— Кои сте тези другите?
— Летците — отвърна нетърпеливо Марис. Крачеше нервно пред огнището. — Невъзможно е да спечели пак. А дори и да го направи, нима вярваш, че това ще спаси „Дървокрил“ от затваряне? Знаеш добре какво стана след предишната му победа. Ако и този път надвие някой летец, Управителят на Морски зъб сигурно ще…
— Управителят на Морски зъб ще е доволен — прекъсна я Сена. — Вал възнамерява да се засели на острова. Знаеш кой го е кръстил Еднокрил — не безкрилите, а твоите приятели — летците.
— Той сам се е кръстил така! — ядосано възкликна Марис.
— А на теб навярно ти е известно откъде идва това име. Дори през онази година, когато е притежавал криле, никога не е бил нещо повече от половин летец. — Тя отново закрачи нервно.
— Аз самата не съм нещо повече от половин летец — отвърна възрастната жена, загледана в пламъците. — Летец без криле. Ако Вал има шанс да ги спечели отново, аз ще му помогна.