— Готова си на всичко само и само випускник на „Дървокрил“ да спечели в състезанието, нали? — Марис я посочи с пръст.
Сена извърна сбръчканото си лице към нея.
— Какво ти е направил, та толкова го мразиш?
— Много добре знаеш какво — отвърна Марис.
— Той си спечели криле.
Марис стисна зъби и обърна гръб на приятелката си. Изведнъж й се стори, че разговаря с чужд човек.
— Той докара една моя приятелка до самоубийство — каза тя с нисък, кипящ от чувства глас. — Подигра се с мъката й, отне й крилете и направи всичко възможно да я подтикне към фаталната постъпка.
— Глупости — поклати глава Сена. — Ари сама избра да сложи край на живота си.
— Познавах Ари — заговори Марис, втренчила очи в огъня. — Макар да не притежаваше крилете от дълго време, тя бе роден летец, един от най-добрите. Всички я харесваха. Вал никога не би й надвил в честен двубой.
— И все пак я победи.
— Разговарях с нея на Ейрие, малко след смъртта на брат й. Беше видяла всичко. Излязъл с лодката си в морето и хвърлил мрежите за лунна риба, а тя се навъртала отгоре и го държала под око. Забелязала приближаващата се сцила, но била твърде далеч и вятърът отнесъл предупредителния й вик. Помъчила се да се доближи, но не успяла навреме. После лодката се превърнала в куп трески, а сцилата извила шия над водата, стиснала в челюстите си тялото на брат й. След това се гмурнала.
— Не биваше да участва в състезанието — невъзмутимо каза Сена.
— Оставаше само една седмица. Когато се видяхме на Ейрие, ми каза, че не смятала да ходи там, но изглежда, е била твърде потисната. Всички смятаха, че състезанието ще й подейства добре. Игрите, надпреварите, песните и пиянските вечери. Един през друг я увещавахме да дойде, но никой не предполагаше, че ще бъде предизвикана. Не и в нейното състояние.
— Тя е знаела правилата, определени от Съвета — настояваше Сена. — От Съвета, който ти свика. Всеки летец, който се появи на състезанията, може да бъде предизвикан и нито един летец не може да отсъства повече от две поредни години.
— Говориш за закона — прекъсна я намръщено Марис. — А къде остава човечността? Да, Ари не биваше да идва на състезанието. Но тя отчаяно се опитваше да продължи да живее както преди и да забрави болката поне за малко. Все гледахме да сме край нея. Беше толкова потисната, сломена, забравяше какво прави. И все пак шумотевицата й подейства добре. Никой не можеше да повярва, че са я предизвикали.
— Момче — повтори Сена. — Одеве използва най-точната дума. Тогава той е бил още момче.
— Много добре е знаел какво прави. Съдиите се опитаха да му обяснят как стоят нещата, но той отказа да оттегли предизвикателството си. Летя добре, а Ари се справи лошо и това предреши изхода. Еднокрил й отне крилете. Само месец по-късно тя се самоуби.
— Но тогава Вал беше на другия край на океана — рече Сена. — Никой не може да го обвини, че той я е подтикнал. И нямаше никаква причина да постъпят така, както направиха на следващото състезание в Кълхол. Предизвикателства, които валяха едно след друго — от начинаещи летци до ветерани. И сред тях естествено най-добрите и най-талантливите.
— Няма правило, което да забранява няколко поредни предизвикателства.
— Нямаше тогава. Сега вече има, нали? Къде е справедливостта обаче?
— Няма значение. Той изгуби още при второто единоборство.
— Така е. От момиче, което се упражнява с криле още от седемгодишна възраст, защото баща й е старши летец на Малък Шотан. Но каква полза да се съпротивлява? След нея на опашка вече чакаха още дузина. А и не пропускахте да му натяквате, че е половин летец. — Тя стана и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — попита Марис.
— На вечеря — отвърна Сена. — Трябва да съобщя някои неща на учениците.
Вал пристигна на следващата сутрин по време на закуска. Сена ровичкаше замислено в чинията с яйца под любопитните погледи на учениците. Марис седеше на другия край на масата и слушаше с половин ухо как С’Рела и Лиан се опитват да разубедят една тиха женица — Дана, най-възрастната ученичка в академията, да не напуска „Дървокрил“. Снощи след вечеря Сена бе обявила имената на петимата участници в състезанията. След като разбра, че отново не е включена, Дана реши да се откаже от обучението. Марис не можеше да я вини: желанието бе едно, а способностите — съвсем друго.
Но всички разговори секнаха с влизането на Вал.
Той смъкна възголямата си вълнена шапка и пусна торбата си на пода. И да беше забелязал внезапно смълчалите се ученици, не го показа с нищо.