— Гладен съм — бяха първите му думи. — Има ли допълнително?
Това сякаш разчупи магията. Всички заговориха едновременно. Лея отиде да му поднесе чиния с яйца и чаша чай, а Сена стана да го посрещне усмихната и го настани до себе си на масата. Марис ги наблюдаваше мълчаливо: усещаше нарастващо безпокойство.
С’Рела я дръпна за ръкава.
— Как мислиш, дали ще спечели пак?
— Не — отвърна твърде високо Марис и рязко се изправи. — Никой не е губил брат си наскоро. От кого да спечели?
Същия следобед той я накара да съжали за думите си.
Шер и Лея бяха прекарали почти цялата сутрин във въздуха. Тренираха кръгове, докато Сена крещеше наставленията си отдолу, а Марис летеше наблизо и ги наглеждаше. Следобедът беше ред на С’Рела и Деймън да получат крилете, но Сена помоли една от тях да ги преотстъпи на Вал, тъй като не бе летял цял месец. С’Рела се съгласи първа.
Когато Вал излезе с привързани на ръцете криле, почти всички ученици се бяха струпали на наблюдателната площадка. Марис, която също беше с криле, чакаше сред тях.
— Деймън — извика Сена. — Днес искам да се упражняваш в плъзгане над повърхността. Ще летиш толкова ниско над водата, колкото смееш. Стискай здраво крилете и ги дръж хоризонтално. Много се клатиш. Ако продължаваш така, някой ден ще паднеш. — Тя извърна глава. — Вал, ти ще имаш свободен полет. По-късно ще се упражняваш.
— Не — поклати глава Вал. Стоеше неподвижно, докато двама ученици разгъваха и проверяваха крилете му. — Летя по-добре, когато ми поставят задача. Предпочитам трудностите. Или да се съревновавам? — Той погледна към Деймън.
Сена поклати глава.
— Прибързваш, Вал. Аз ще определя кога е дошло време за надпревара.
Но в този миг Марис пристъпи напред. Искаше сама да провери колко го бива този прочут Вал Еднокрилия.
— Нека се състезават, Сена — обади се тя. — Деймън достатъчно е тренирал. Съревнованието ще му се отрази добре.
Деймън премести поглед от Марис към Сена. Очевидно беше доволен от възможността да участва в надпревара.
— Ами, както кажете — сви рамене той.
— Ваша воля — обади се Вал. — Съмнявам се обаче този тук да ме затрудни особено.
Това беше достатъчно за Деймън, който се гордееше с положението си на най-добър летец сред учениците в „Дървокрил“.
— Не се надценявай, Еднокрилия — подхвърли той, после вдигна ръка и посочи през залива към мястото, където вълните се разбиваха в няколко щръкнали скали.
— Излитаме, Марис ни дава знак и после — три пъти дотам и три пъти обратно. Съгласен?
— Съгласен — кимна Вал, загледан в далечните скали.
Сена прехапа устни, но не каза нищо. Уверил се, че няма други възражения, Деймън се засмя и скочи от скалата. Вятърът го подхвана и го издигна. Той описа един кръг над тях, докато Вал се готвеше да литне.
— Вал, ножът ти — извика внезапно С’Рела.
Всички се обърнаха към Вал. Украсеният с фигури обсидианов нож бе затъкнат в ножницата на колана му.
Вал посегна и го извади.
— Какво?
— Знаеш какво повелява традицията — каза Сена. — Забранено е да се носят оръжия в небето. С’Рела, вземи го. Ние ще ти го пазим.
С’Рела тръгна към Вал, но той я спря с ръка.
— Този нож е принадлежал на баща ми. Единствената вещ, на която е държал. Никога не се разделям с него. — Той го прибра в ножницата.
— Такава е традицията — повтори С’Рела.
Вал се подсмихна саркастично.
— И какво от това? Нали съм само наполовина летец? Отдръпни се, С’Рела. — Той разпери криле и скочи от ръба.
Марис застана до Сена и С’Рела и тримата загледаха Вал, който се издигаше по спирала нагоре към Деймън.
— Еднокрил — произнесе някой зад тях, май беше Лиан. И Деймън го бе нарекъл така, след като Вал го предизвика. „Източниците не си губят времето, когато трябва да си намерят враг“ — помисли си Марис. Обърна се и го каза на Сена.
— Летците не си губеха времето, когато решиха да го превърнат в свой враг — отвърна Сена. Високо в небето над тях Вал и Деймън кръжаха като две големи хищни птици. — Марис, не забравяй, че ти трябва да им дадеш знак.
Марис сви ръце на фуния пред устата си и извика с всичка сила:
— Летете! — Вятърът понесе думите й към тях.
Деймън пръв излезе от кръга и се понесе ниско над водата. По нищо не личеше, че бърза. Вал Еднокрилия го следваше съвсем близо отзад, като се накланяше леко на едната и на другата страна, сякаш изпитваше някаква несигурност. И двамата летяха на минимална височина. Марис вдигна ръка да засенчи очи от слънчевите отблясъци, които хвърляха сребристите им криле.
На средата на първата отсечка Деймън бе увеличил преднината си и Вал започна да се издига.