— Вятърът се усилва — отбеляза Сена.
Марис кимна. Вятърът беше сменил посоката си и двамата вече трябваше да лавират, за да стигнат до определеното място.
Пръв, със значителна преднина, до скалите стигна Деймън. Съучениците му го поздравиха с възторжени викове. Но той завиваше бавно, по широка дъга, освен това изгуби няколко секунди, когато неочаквано отляво го удари силен порив на вятъра. След като завърши обръщането, полетя назад, но сега вече доста неуверено.
Вал започна да маневрира много преди обратния завой. Издигаше се нагоре и постепенно променяше курса и когато най-сетне обърна, се озова доста по-високо, но и по-надалеч от площадката за кацане, към която се носеше Деймън.
— Деймън ще го победи — извика Лиан. Деймън прелетя над тях. — Ей, Деймън! — извика му Лиан, свил ръце пред устата си. — Давай!
Но и този път Деймън зави твърде бавно, а когато размаха криле, за да поздрави зрителите, това му струваше още ценни секунди. За миг изпусна вятъра и се понесе с опасна скорост надолу, а когато мина покрай тях на връщане, крепостната стена го закри от попътното течение. Той се понесе бавно, почти лениво, губейки скорост, и трябваше да положи огромни усилия, за да се издигне отново.
Вал не повтори грешката му. Той зави рязко, като се държеше достатъчно високо, за да не изпусне вятъра. И изведнъж всички видяха, че лети с много по-голяма скорост от Деймън.
— Вал ще спечели — прошепна Марис. Не искаше да го казва на глас, но вече беше късно.
Сена се усмихваше. С’Рела изглеждаше разстроена.
— Но, Марис, погледни. Деймън има голяма преднина.
— Деймън се носи по вятъра — обясни Марис. — Вал го използва. Забави се, докато потърси подходящия вятър, и сега го е намерил. Гледай внимателно, С’Рела.
Не се наложи да чакат дълго. Преднината на Деймън се топеше бързо и той се носеше встрани от курса, който би му позволил да опише най-къс завой. Докато се поправи, Вал вече беше стигнал повратната точка и Деймън се огледа учудено, когато сянката му премина над него.
Всички ученици мълчаха, дори Лиан.
— Предай му моите поздравления — рече Марис, обърна се и влезе вътре.
Стаята й беше студена и влажна. Марис запали огъня в огнището и реши да си стопли кивас — беше си купила в Града на бурите. Тъкмо допиваше третата чаша, когато влезе Сена и се настани на свободното кресло.
— Как върви подготовката? — попита Марис.
— Той ги победи всичките — отвърна Сена. — Деймън го понесе добре, но нямаше желание да опитва още веднъж и предаде крилете на другите. Всички се изпробваха. С Шер и Ян Вал се справи лесно, при Кер и Егон разликата бе направо съкрушителна. Егон едва не падна в океана. Само С’Рела летя добре. Приложи всички номера, които Вал използва срещу Деймън. Умно момиче е тя.
— И той издържа шест надпревари? — попита Марис.
— Седем — усмихнато рече Сена. — Лиан почти го надви. Вятърът доста се усили, сега е почти буреносен. Това го затрудни накрая, сигурно беше вече изморен. Има нужда от малко физическа подготовка. Ще се позанимая с него — набирания, лицеви опори. Всички видяха, че е изтощен, но Лиан настояваше. Лиан го бива да се справя със силния вятър. Той е мускулест като сцила. Но въпреки това Вал победи и него. Със съвсем малко. След това и Лия настояваше да се състезават, но аз им забраних. Всеки момент ще започне буря. Накарах ги да се приберат. Марис, какво ще кажеш за Еднокрилия?
Марис си наля още една чаша кивас и се замисли.
— Мисля, че може да лети — каза накрая. — Но все още не ми харесва как постъпи с Ари. Освен това не ми се понрави тази история с ножа. Все пак не мога да отрека, че го бива.
— Ще спечели ли?
Марис сръбна от топлата напитка, затвори очи и се облегна назад.
— Може би — рече тя. — Познавам много летци, които не биха се справили толкова добре. Зная и още толкова, които могат да го надиграят с лекота с неговите собствени номера. Кажи ми кого смята да предизвика и ще ти кажа какви са му шансовете. Скоростта е само едно от многото умения на летеца. В съревнованието се отчитат също прецизността и грациозността.
— Сигурно си права — кимна Сена. — Ще ми помогнеш ли да го подготвим?
Марис втренчи поглед в каменния под.
— Поставяш ме в трудно положение — отвърна тя. — Да се грижа за човек, когото не харесвам.
— Значи само тези, които харесваш, заслужават да летят? Това ли е принципът, за който се бори преди седем години?
Марис вдигна глава и срещна погледа на Сена.
— Знаеш, че не е така. Тези, които летят най-добре, заслужават крилете.
— Но ти призна, че Вал е добър летец.
Марис кимна с неохота.
— Дори и да спечели отново, другите няма да забравят миналото. Ти можеш да го наричаш Вал, но за тях той винаги ще бъде Еднокрилия.