Ден след ден упражненията продължаваха.
Сена ставаше все по-раздразнителна и избухлива, заяждаше се с учениците и се държеше властно, като тираничен Управител. Деймън изостряше завоите си и изслушваше ежедневни лекции за това, че се летяло не само с ръце, но и с глава. С’Рела работеше над излитането и кацането и тренираше въздушна акробатика, като развиваше грациозността на полетите си, Шер и Лея пък се учеха на издръжливост и затова кръжаха с часове високо в небето, където духаха силни ветрове. Кер се трудеше над всичко.
Марис внимателно следеше развитието на Вал, макар да се държеше настрана. Отговаряше на въпросите му, понякога — когато той искаше — му даваше нужния съвет и се отнасяше към него с дистанцирана любезност.
Погълната от обучението на избраниците си, Сена въобще не забелязваше хладнината в отношенията им, но останалите ученици подражаваха на Марис и упорито страняха от Вал. Той самият подклаждаше този процес; несдържаният му език лесно му създаваше врагове. Заяви в лицето на Кер, че е бездарен, подиграваше се на тромавия Деймън и редовно го побеждаваше в единоборства. Скоро всички съвсем открито го наричаха „Еднокрилия“. Но дори това да го обиждаше, той не го показваше с нищо.
Ала изолацията на Вал не беше пълна. Повечето ученици страняха от него, но не и С’Рела. Тя не само се държеше приятелски, но търсеше компанията му, питаше го за съвети, хранеше се с него, а когато Сена ги разделяше на двойки, тя първа му отправяше предизвикателство.
Марис виждаше смисъл в поведението й. Когато се състезаваш с по-силен противник, винаги има какво да научиш, а и изостряш собствените си умения. А С’Рела бе твърдо решена тази година да спечели криле. Имаше обаче и други, не толкова прагматични причини за влечението на С’Рела към Вал. Стеснителното южняшко момиче още от началото се чувстваше не на мястото си сред останалите ученици в „Дървокрил“, повечето от които идваха от Запада. Тя готвеше по друг начин, обличаше се различно, говореше с лек, но забележим акцент и дори разказваше други легенди, когато се събираха край огнището. Идващият от далечния Изток Вал бе третиран по същия начин, така че нямаше нищо чудно, че двете птички летяха заедно.
Ала въпреки това Марис изпитваше безпокойство, като ги гледаше как си шушукат. С’Рела бе млада и податлива и Марис не искаше да попадне под влиянието на Вал, с неговите налудничави идеи. Освен това твърде тесните й връзки с Еднокрилия можеха да повлияят неблагоприятно на отношенията й с другите летци.
Не й оставаше друго, освен да прогони тревогите си и да се опитва да не се меси. Сега не беше време за дрязги, и без това състезанието наближаваше.
В края на всеки ден от подготовката Марис се надпреварваше индивидуално с всеки от учениците. Два дни преди датата за тръгване задуха силен северен вятър и силно застудя. Учениците, струпани на площадката, трепереха.
— Не е необходимо да чакате тук — каза Марис. — Ще помагате само при поставянето и свалянето на крилете, а докато ние летим, стойте вътре.
Усилието на полета стопляше тялото й, но и изморяваше мускулите. Когато накрая се спусна, изтощена и премръзнала, на площадката, надявайки се, че за днес е приключила, се озова лице в лице с Вал. Раменете я боляха, ръцете й се бяха налели с кръв. Не мислеше, че Вал ще я причака. А и да се надпреварват сега, когато той бе свеж и пълен със сили, а тя едва се държеше на краката си… Марис погледна скритото в облаци небе, облиза изсъхналата сол над горната си устна и каза:
— Късно е да летим. Стъмва се, а и вятърът е силен. Друг път ще се надпреварваме.
— Силният вятър не пречи на добрите състезатели — отвърна Вал. Гледаше я хладно и безизразно.
Марис със свито сърце осъзна, че отдавна е чакал този миг.
— Сена ще се тревожи — измърмори тя безпомощно.
— Е, щом надпреварата с учениците може да те измори…
— Веднъж летях трийсет часа без почивка — отвърна тя подразнено. Той се усмихна, осъзнал, че е паднала в капана му. — Слагай си крилете! — нареди тя.
Не му предложи помощ, но вече знаеше, че е свикнал сам да привързва крилете. Докато го чакаше, полагаше отчаяни усилия да раздвижи схванатите си крайници и си повтаряше, че дори и да я победи, това няма да означава нищо, след като е толкова изморена. Той сигурно го знаеше.
— Както всеки път? Два пъти дотам и обратно?
Марис кимна и погледна над сивите разпенени вълни към щръкналия в залива камък, който използваха за повратна точка. Колко ли пъти днес бе летяла дотам? Трийсет? Повече дори? Какво значение имаше? Можеше да прелети тези две отсечки по-бързо, отколкото в началото на деня, след като гордостта й бе под заплаха.