— Няма да кажа на никого.
Тя вдигна рязко глава и усети, че бузите й поруменяват от срам.
— Не ме интересува какво ще кажеш — и на кого!
— Така ли? — Усмивката му я подразни и тя осъзна колко глухо бяха прозвучали думите й. Беше се издала, че я боли.
— Надпреварата не беше честна — прецеди тя през зъби и веднага съжали за думите си — приличаха на детинско оправдание.
— Така е — съгласи се Вал. — Ти летя през целия ден, докато аз бях отпочинал. Никога нямаше да те победя, ако и двамата бяхме със свежи сили. Признавам го.
— И преди съм губила — каза Марис, опитвайки се да сдържи чувствата си. — Не ми е за пръв път да преглъщам поражение.
— Е, толкова по-добре — кимна усмихнато Вал.
Марис сви раздразнено рамене.
— Извини ме — каза тя, — но съм изморена.
— Сигурно. — Вал се отстрани от пътя й и тя изморено тръгна нагоре по песъчливия склон към входа на крепостта. Но когато стигна билото, внезапен импулс я накара да се обърне и да погледне назад.
Вал не беше тръгнал след нея. Все още стоеше на площадката — самотна фигура на фона на здрачаващото се небе. Гледаше към океана, където един ястреб описваше лениви кръгове под струпаните облаци.
Марис потрепери и влезе вътре.
По-рано традиционните състезания на летците — тридневен фестивал, придружен от игри и веселба, където залогът бе единствено собствената гордост — се провеждаха на Ейрие. Но след въвеждането, преди седем години, на системата на предизвикателствата, се наложи състезанията да бъдат преместени на място, достъпно и за безкрили. Тогава се реши всяка година да се провеждат в различни големи градове и сега Управителите водеха истинска словесна война на масата на преговорите за честта да организират подобни турнири. И нищо чудно, след като по време на празненствата прииждаха много зрители, а търговията процъфтяваше. Безкрилите имаха малко празници, на които да се радват, и за тях летците все още бяха романтични търсачи на приключения.
Тази година състезанията трябваше да се проведат на Скълни, средно голям остров на североизток от Малък Шотан. Управителят на Морски зъб бе наел кораб за Сена и нейните „дървокрили“ и един вестоносец току-що бе донесъл новината, че корабът ги очаква в единственото пристанище на малкия остров. Щяха да потеглят с вечерния отлив.
— Чувствам се, сякаш ми предстои скок в тъмното — оплака се Сена на Марис. — Търсим си белята.
Кер вдигна глава от паницата си.
— Но нали тръгваме при отлив — затова ще чакаме вечерта.
Сена го огледа мрачно с единственото си зрящо око.
— Ти разбираш ли нещо от мореходство?
— Да, госпожо. Брат ми, Рак, е капитан на търговски кораб, един от големите тримачтови, а другият ми брат е моряк, макар че работи на проливен ферибот. Мислех, че и аз… да де, преди да дойда в „Дървокрил“ смятах, че ще стана моряк. Това е най-близкото занятие до летенето.
Сена неволно потрепери.
— Като неуправляем полет, като падане с разкъсани криле в океана — това е мореплаването.
Каза го високо и всички се смълчаха. Лицето на Кер поруменя.
Марис погледна съчувствено Сена. Опитваше се да не се разсмее, за да не обиди Кер. Сена очевидно изпитваше почти суеверен страх от плаването в океана.
— Колко време ще отнеме? — попита Марис.
— Три дни със спирането в Града на бурите, ако имаме попътен вятър. Но какво толкова му мислим? Или ще стигнем там, или ще се удавим. — Сена погледна Марис. — Днес ли отлиташ за Скълни?
— Аха.
— Хубаво. — Сена се пресегна и я хвана за ръката. — Е, поне не всички ще се издавим. Разполагаме с два чифта криле за състезанието. Ще е лудост да ги вземаме с нас…
— Корабите ще са безопасни — обади се Кер.
Сена го изгледа.
— Ха, безопасни! Безумие! По-добре да ги пуснем в употреба. Марис, ще вземеш ли двама ученици с теб? Дългият полет ще им е от полза.
Марис погледна насядалите около масата ученици. По лицата им си личеше, че всички искат да летят и очакват избора й с нетърпение.
— Добре — кимна Марис. — Ще взема С’Рела и… — Тя се поколеба, опитвайки се да реши кой да е другият.
Вал неочаквано се надигна от съседната маса и заяви:
— Аз ще дойда.
Очите им се срещнаха.
— С’Рела и Шер или Лея — рече Марис натъртено. — И двамата имат нужда от подобен опит.
— Аз ще остана с Вал — намеси се неочаквано С’Рела.
— Аз предпочитам да тръгна с Лея — добави Шер.
— Ще летят С’Рела и Вал — намеси се раздразнено Сена. — И повече не искам да се говори за това. Ако останалите потънем в морето, нека най-добрите ни представят на състезанието. А сега отивам да се срещна с Управителката. Ще се видим, преди да полетите за Скълни.