Марис почти не я чу; очите й още бяха впити в очите на Вал. Той й се усмихваше подигравателно. След това се обърна и излезе от трапезарията. С’Рела изтича да го догони.
Марис изведнъж осъзна, че Кер й говори нещо. Разтърси глава да се освободи от вцепенението, усмихна се и каза:
— Извинявай, не те чух.
— Не е чак толкова опасно — повтори той. — Плаването до Скълни, имам предвид. Има само няколко мили открит океан — между Малък Шотан и Скълни. През останалото време ще обикаляме бреговете на двата Шотана и винаги ще виждаме земя. А и корабите не са толкова безпомощни, колкото смята тя. Знам го от опит.
— Сигурно е така, Кер — рече Марис. — Сена разсъждава като летец. Когато свикнеш да летиш, ти е трудно да си представиш, че ще креташ из моретата с някаква дървена черупка.
Кер прехапа устни.
— Сега разбирам — промърмори той, но в гласа му не се долавяше увереност. — Но щом летците мислят така, значи не знаят много неща. Мореплаването не е толкова опасно, колкото смята тя — повтори той, кимна доволно и отново се зае със закуската си.
Марис потъна в размишления. Кер несъмнено имаше право — летците често проявяваха тесногръдие, преценяваха всичко от своя гледна точка. Но дори и да беше справедливо, отношението на Вал към тях будеше безпокойството й.
По-късно тя отиде да потърси С’Рела и Вал. Нямаше ги в стаите им и никой не знаеше къде може да са отишли. Марис се скиташе из дългите тъмни коридори, докато накрая не реши, че отново се е изгубила. Стараеше се да избира само осветените от факли проходи, но и това не й помогна. Тъкмо смяташе да извика за помощ, когато чу наблизо приглушени гласове. Веднага щом зави, ги видя — те седяха плътно един до друг в една ниша с тесен отвор към океана. Имаше нещо интимно в начина, по който бяха склонили глави един към друг, и това я подразни.
— Цял час ви търся — рязко каза тя.
С’Рела се обърна, изправи се и попита смутено:
— Какво има?
— Нали знаете, че ще летим за Скълни. Можете ли да се приготвите до час? Вземете само най-необходимото, останалото предайте на Сена.
— Ще ми отнеме само минутка — отвърна усмихнато С’Рела и това поуталожи гнева на Марис. — Марис, благодаря ти, че ме избра. Не знаеш какво означава това за мен. — Тя се хвърли със светнало лице и прегърна Марис.
— Може и да зная — рече Марис и на своя ред я прегърна. — А сега върви да се приготвиш.
С’Рела махна на Вал и изтича по коридора. Марис я изпроводи с поглед, после се обърна към Вал. Той продължаваше да гледа към тунела, по който бе тръгнала С’Рела. Усмихваше се някак особено, замечтано, и това за пръв път му придаваше нормален вид.
После очите му се преместиха към нея и усмивката му се промени, ъгълчетата на устата му се извиха надолу и лицето му стана враждебно и присмехулно.
— Забравих да ти благодаря, задето избра мен — каза той. — Толкова бях щастлив, когато каза, че мога да те придружа.
— Вал — отвърна уморено Марис, — чака ни дълъг и тежък полет. Не сме дължи да се харесваме, но поне се опитай да се държиш любезно с мен. И не ми се надсмивай. Ще идеш ли да си приготвиш багажа?
— Въобще не съм го разопаковал — отвърна той. — Ще дам торбата на Сена, а аз ще взема само ножа. Не се тревожи, ще съм готов навреме. — Той се поколеба. — Освен това обещавам да не ти създавам неприятности на Скълни. Щом кацнем, ще си намеря квартира. Така добре ли е?
— Вал… — понечи да отговори тя, но той се обърна и отново се загледа през тясното прозорче към облачното небе. Лицето му беше студено и затворено.
Сена изкара всички випускници на скалата, за да наблюдават отпътуването на Марис, С’Рела и Вал. Учениците бяха в приповдигнато настроение, смееха се и се шегуваха и се надпреварваха да помагат на Марис и С’Рела в нагласяването на крилете. Заразена от духа им, Марис почувства, че на душата й става леко и радостно, и я завладя нетърпение да се озове час по-скоро сред празничната тълпа.
— Хайде, оставете ги вече! — провикна се засмяно Сена. — Как ще излетят, като сте им увиснали всички на крилете!
— Де да можех и аз да литна! — промърмори Кер, със зачервен от вятъра нос.
— И твоят ред ще дойде — успокои го С’Рела.
— И да знаете, че никой от нас не ви завижда — подметна Лея.
— Да, защото сте най-добрите — добави Шер.
— Запазете го за по-късно — рече им Сена. — Хайде, тръгвайте. Ще ви помахаме оттук, а вие гледайте да ни посрещнете на Скълни.
Марис се обърна към С’Рела и забеляза, че девойката я следи напрегнато, очаквайки сигнала й. Спомни си първите си полети, когато още не можеше да повярва, че има свои собствени криле. Докосна я лекичко по рамото и й заговори: