Късно вечерта стигнаха Скълни. Докато кръжаха над площадката за кацане, видяха долу човешки фигури, които разнасяха фенери, за да упътват закъснелите летци. Малката хижа на летците недалеч от площадката вече кипеше от живот — чуваха се викове и песни.
Марис се постара да кацне така, че да даде пример на С’Рела, но вместо това едва не заора нос в пясъка. За щастие момичето бе твърде погълнато от собствените си усилия, за да забележи колко несръчна е учителката й.
А междувременно вече ги заобикаляха радостни посрещачи, които им предлагаха услугите си.
— Да ти помогна, летецо? Имаш ли нужда от помощ?
Една силна ръка я хвана и Марис се озова лице в лице с мургаво чернокосо момче. Докато й помагаше да си свали крилете, а друг ентусиаст се навърташе около С’Рела, над тях се чу плющене и когато Марис погледна през рамо, видя, че е кацнал и Вал. Бяха го изгубили по здрач и тя предполагаше, че е пристигнал преди тях.
Той се изправи, малко неуверено, и две момичета веднага изтичаха при него и го подхванаха за ръцете.
— Да ти помогнем ли, летецо? — казаха почти едновременно, с напевни гласове.
— Я се махайте! — сопна им се той.
Момичетата се отдръпнаха, втрещени от грубостта му. Марис също го погледна учудено. Обикновено той се държеше хладно и надменно, избухливостта не му бе присъща.
— Но ние само ти предлагаме помощта си — рече по-напетото от двете момичета.
— Нямате ли достойнство? — извика им Вал, докато сам си сваляше крилете. — Защо не се захванете с някоя по-полезна работа, вместо да се навъртате край летците? С какво се занимават родителите ви?
— Моят е щавач — отвърна същото момиче.
— Тогава върви да му помагаш. По-чиста работа ще е, отколкото да прислужваш на летците. — Той й обърна гръб и почна да сгъва грижливо крилете.
Марис и С’Рела вече бяха свалили своите.
— Заповядай — рече чернокосото момче и подаде на Марис сгънатите криле. Изведнъж тя се изчерви и започна да тършува из джобовете си за дребна монета. Досега винаги бе приемала помощта на безкрилите за нещо естествено, докато Вал не я бе представил в друга светлина.
Но момчето се разсмя и категорично отказа да приеме парите.
— Ти не знаеш ли, че докосването до вашите криле носи щастие? — попита то. После й обърна гръб и се затича към приятелите си на плажа, които го посрещнаха със завистливи закачки.
Докато го изпращаше с поглед и размишляваше върху думите на Вал, тя се зачуди дали на острова няма и други, които да не са толкова въодушевени от състезанията на летците. Такива, които са си останали вкъщи, погълнати от ежедневните си занимания, и за които летците са само привилегирована каста, узурпирала небето на Пристана на ветровете.
— Искаш ли да ти нося крилете, летецо? — чу тя един рязък глас. Беше Вал, отново й се присмиваше. — Вземи. — Той й протегна своите криле. — Сигурно ще искаш да са при теб. Да ги пазиш.
Марис взе крилете; сега държеше по един чифт във всяка ръка.
— Къде отиваш?
— Островът е голям — повдигна рамене Вал. — Все ще намеря място, където да преспя. Имам няколко монети.
— Можеш да дойдеш с нас в хижата — предложи Марис колебливо.
— Мога ли? — повтори той безизразно. — Ще се получи доста интересна картинка. По-драматична от моя старт днес.
Марис се намръщи.
— Не съм забравила постъпката ти. За малко и С’Рела да пострада. Беше толкова уплашена от скока ти, че…
— Това вече го чух — прекъсна я той. — А сега, извинявай. — Той й обърна гръб и си тръгна. Крачеше забързано по плажа, пъхнал ръце в джобовете си.
Застанала зад Марис, С’Рела разговаряше със заобиколилите ги момчета и се смееше весело. Когато Марис се доближи до нея, тя я хвана за ръката и попита:
— Е, как се представих? Добре ли летях?
— Знаеш, че летиш добре — искаш само да чуеш похвалата ми. Е, щом настояваш… — Тя поомекна. — Летиш така, сякаш не си правила нищо друго през живота си. Ти си родена за летец.
— Зная — отвърна срамежливо С’Рела. После се засмя радостно. — Беше наистина чудесно. Мечтая да летя повече от всичко на света!
— Защо ли ми е познато това чувство? — попита весело Марис. — Но сега най-добре да си починем. Ела, да влезем при огъня. Тъкмо ще видим кой още е пристигнал.