Но С’Рела не бързаше да влиза в хижата. Изглежда, се безпокоеше от това как ще я посрещнат другите летци. За тях тя все още бе чужд човек. Сигурно така й бе внушил Вал.
— Не се притеснявай. Все някога трябва да се запознаеш с тях — опита се да й вдъхне кураж Марис.
С’Рела кимна и неуверено я последва по каменистата алея към хижата.
Къщичката бе съвсем малка, двустайна, със стени от белосани камъни. Огнището във всекидневната вече беше запалено. Вътре бе шумно и многолюдно. Марис се заоглежда за познати лица, С’Рела стоеше уплашено до нея. Окачиха крилете до вратата и си запробиваха път през тълпата.
Едър брадат мъж на средна възраст наливаше някаква течност в окаченото над огнището котле, от което се вдигаха ароматни пари. Нещо в стойката му привлече вниманието на Марис, тя спря и го загледа внимателно. Та това беше Гарт! Кога бе остарял и напълнял толкова?
Тя тръгна към него, но нечии ръце я прегърнаха отзад и тя долови познато ухание на цветя.
— Шали! — извика Марис и се обърна. Веднага забеляза закръгления корем. — Не очаквах да те видя — чух, че си бременна…
Шали постави пръст на устните си.
— Шшшт. Стига ми мрънкането на Корм. Казах му, че нашият малък летец трябва да се научи на занаята още от самото начало. Не се безпокой, пазя се. Летях бавно, без да се напрягам. Но нима можех да пропусна подобно събитие? Корм искаше да ме качи на кораб. Представяш ли си? — Живото, красиво лице на Шали трептеше от вълнение.
— Значи няма да участваш?
— О, не, разбира се. Няма да е честно, с допълнителен баласт. — Тя се потупа по корема и се засмя. — Обещах на Корм веднага щом се приберем да си остана вкъщи и да бъда добра майка. Освен ако не възникне нещо наистина неотложно.
Марис усети, че я мъчат угризения. „Неотложното“ означаваше, че Шали трябва да лети, защото Марис може да отсъства от Кехлибарен. Закле се веднага след състезанието да се прибере на острова.
— Шали, да ти представя една моя приятелка — заговори тя. С’Рела се криеше притеснено зад гърба й, но тя я издърпа до себе си. — Това е С’Рела, нашата най-обещаваща ученичка. Днес долетя с мен от „Дървокрил“ — най-дългият й полет досега.
— Охо! — възкликна Шали и повдигна вежди.
— С’Рела, това е Шали, от Малък Кехлибарен — също като мен. Тя ме пазеше, когато за първи път се вдигах в небето.
Двете си размениха вежливи поздрави. После Шали се наведе към момичето и му прошепна:
— Желая ти успех в състезанията. Гледай обаче да не победиш моя Корм. Мисля, че ще полудея, ако остане дори за няколко дни при мен в къщата.
Шали се усмихваше, но С’Рела, изглежда, не схвана закачката и побърза да се оправдае:
— Но аз не искам да направя лошо на никого. Единственото, което мечтая, е да докажа, че съм истински летец.
— Е, то не е съвсем същото — промърмори Шали. — Все пак не забравяй, че се шегувах, малката. Зная, че няма да предизвикаш Корм. Едва ли имаш някакви шансове срещу него. — Тя погледна към другия край на помещението. — Ще трябва да ме извините — гледам, че Корм ми е намерил възглавница и ако не ида да седна на нея, ще ми се разсърди. Марис, ще се видим по-късно. С’Рела, приятно ми беше да се запознаем.
Тя им махна и тръгна към другия край на стаята.
— Нямам ли? — попита разтревожено С’Рела.
— Какво да нямаш?
— Шансове срещу Корм.
Марис не знаеше какво да отговори.
— Той наистина е много добър — каза накрая. — Не забравяй, че лети от двайсет години. Печелил е награди на много състезания. Срещу него май наистина нямаш големи шансове. Но в това няма нищо обидно, С’Рела.
— Ще ми го покажеш ли? — попита момичето.
— Ето го — там, до Шали, с черна… е, вече малко попрошарена коса.
— Красив е — рече С’Рела.
Марис се засмя.
— Да, права си. На младини всички момичета на Кехлибарен бяха влюбени в него. Остави доста разбити сърца, докато избере Шали.
— И на моя остров момичетата бяха влюбени в един летец — С’Ландра. И ти ли беше влюбена в Корм?
— Аз ли? Не. Твърде добре го познавам.
— Марис! — чу се вик, който накара всички присъстващи да се обърнат. Изправен до огнището, Гарт й махаше да иде при него.
Тя се засмя.
— Ела — рече и задърпа С’Рела през тълпата, като пътем кимаше на познатите летци.
Гарт я сграбчи в мечешката си прегръдка.
— Изглеждаш уморена. Да не летиш твърде много?
— Ами ти? — отвърна Марис. — Да не ядеш твърде много? — И го сръга с пръст в търбуха. — Какво е това? Шали ли ще ражда, или ти?
Гарт се запревива от смях.
— Ох, за това е виновна сестра ми. Прави бира и трябва да ти призная, че е отлична. От време на време и аз си сръбвам.