Вечерта беше хладна, вятърът носеше мирис на солена вода. По крайбрежието бяха запалени ориентиращи фенери за нощните летци. Марис и Дорел слязоха на плажа. Децата си бяха отишли и сега двамата бяха сами.
— Точно от това се страхувах — заговори тя. — Че ще ми се разсърдиш. Но не мога да правя изключения — нямам право. Не разбираш ли? Опитай се поне мен да разбереш.
— Ще се опитам — обеща той. — Но не ти обещавам да се получи. Защо, Марис? Той не е обикновен безкрил, не е някой от твоите ученици, мечтаещи да станат летци. Той е Еднокрилия и винаги ще си остане такъв. Той уби Ари. Нима го забрави?
— Не — отвърна Марис. — Вал, да не мислиш, че се радвам? Трудно е да го харесаш, той мрази летците, а и неизменно ще ми напомня за Ари. Но аз трябва да му помогна, Дор. Заради онова, което започнахме преди седем години. Крилете трябва да остават у тези, които ще ги ползват най-добре, дори и ако са… ако са като Вал. Отмъстителни, гневни, равнодушни към другите.
Дорел поклати глава.
— Не съм съгласен с това.
— Ще ми се да знаех повече за него. Навярно тогава щях да си обясня поведението му. Мисля, че той мрази летците още от времето преди да го кръстят Еднокрилия. — Тя се пресегна и хвана Дорел за ръката. — Той винаги е готов да се надсмее, когато не е скрит зад ледената си маска. Според Вал аз също съм еднокрила, колкото и да се преструвам, че не е така.
Дорел я погледна и стисна ръката й.
— Не — рече той. — Ти си летец, Марис. Не се страхувай от това.
— Летец ли съм? Само дето не знам какво точно означава тази дума. Нещо повече е от това да имаш криле и да умееш да летиш. Вал има криле и лети доста добре, но ти сам каза, че е половин летец. Ако да си летец означава… да приемаш всичко такова, каквото е, да гледаш отвисоко на безкрилите и да не предлагаш помощ на учениците от нашата академия, защото се боиш, че могат да отнемат крилете на някой твой другар, на истински летец… ако само с това се изчерпва значението на тази дума, тогава аз не мисля, че съм истински летец. Понякога се питам дали не започвам да споделям възгледите на Вал за някои неща.
Дорел пусна ръката й, но не сваляше очи от лицето й. Дори в мрака усещаше напрегнатия му поглед.
— Марис — заговори той, — аз съм летец, роден да наследя тези криле. Вал Еднокрилия сигурно ме ненавижда за това. А ти?
— Дор — отвърна тя огорчено. — Знаеш, че винаги съм те обичала и съм ти вярвала. Ти си най-добрият ми приятел, повярвай ми. Но сега…
— Но сега? — повтори той.
— Сега ми е мъчно, задето отказа да дойдеш в „Дървокрил“.
— Майка ми беше летец — отвърна Дорел след кратка пауза, заслушан във веселите гласове, долитащи откъм хижата. — Преди това нейната майка — и така поколения наред тези криле са предавани от ръка на ръка в моето семейство. За мен това означава много. Някой ден и моето дете ще лети с тях. Ти, Марис, не си част от тази традиция, но това не пречи да си най-скъпото същество за мен. Ти вече доказа, че заслужаваш да носиш криле, колкото всяко дете на летец. Щеше да е ужасна несправедливост, ако ти ги бяха отнели. Горд съм, че ти помогнах за това. Гордея се също така, че те защитих в Съвета, но като те слушам сега, изглежда, че сме се борили за различни неща. Аз си представях, че воюваме за правото на всеки, който мечтае от цялата си душа и е готов да даде всичко от себе си, да стане летец. Нашата цел не беше да разрушим една велика традиция и да позволим на разни безкрили претенденти за тази професия да се бият за тях като лешояди за мърша. Не, ние само трябваше да премахнем оковите и да позволим на други достойни и даровити деца да се влеят в редиците на летците. Но смяташ ли, че всеки от нас би склонил с лека ръка да се откаже от онова, което ни прави различни и неповторими?
— Вече не зная — повдигна рамене тя. — Преди седем години смятах, че да бъдеш летец е най-прекрасното нещо на света. И ти си мислел така. Не сме си и представяли, че ще се появят хора, готови да ни отнемат крилете, но да не приемат всичко останало, което е свързано с нашата професия. Не си ги представяхме, но те съществуват. А ние открихме небето и за тях, Дор. Променихме света повече, отколкото предполагахме. Сега обаче не можем да им обърнем гръб. Светът вече е различен и ние трябва да приемем този факт, да се съобразяваме с него. Може да не ни харесват последиците от нашата работа, но не бива да си затваряме очите пред тях. Вал е една от тези последици.
Дорел се наведе и изтърси пясъка от панталоните си.
— Аз не мога да приема тази последица — заяви той със сподавен гняв. — Марис, много неща направих от любов към теб, но всяко нещо си има граници. Истина е, че светът се промени — не без твоя намеса, — но не бива да приемаме заедно с доброто и лошото. Не бива да приемем и този твой Вал Еднокрилия, който се подиграва на традициите ни и се опитва да ни разедини. Защото накрая, Марис, той ще ни унищожи със злобата и омразата си и ако не го разбираш, ти също ще му помогнеш. Но не и аз. Сега вече ясно ли ти е?