Тя кимна, без да го поглежда. Около минута двамата мълчаха.
— Ще се върнеш ли с мен в хижата? — попита Дорел.
— Не — отвърна тя. — Не и тази вечер.
— Лека нощ, Марис. — Той се обърна и тръгна по пясъка. Малко след това вратата на хижата се отвори и отвътре се чу смях и шумотевица. После вратата се хлопна.
На брега се възцари тишина. Окачените на пръти фенери се поклащаха, разлюлени от вечерния бриз; вълните се плискаха в брега.
Марис никога не се бе чувствала толкова самотна.
Марис и С’Рела прекараха нощта заедно в една недостроена колиба съвсем близо до брега, в малък квартал от подобни постройки, вдигнати набързо по поръчка на Управителя на острова, за да приютят гостите. Кварталът бе едва наполовина пълен, но Марис знаеше, че част от летците са настанени в хижите и в дома на Управителя.
С’Рела нямаше нищо против скромната обстановка. Все още беше в приповдигнато настроение след дългия полет. Гарт й бе правил компания през цялата вечер, беше я запознал с всички присъстващи и дори я бе накарал да изяде три порции от неговата „южняшка“ яхния, като за десерт я бе нахранил с цял куп анекдоти за летци.
— Много е сладък — каза С’Рела, — но май прекалява с пиенето.
Марис не можеше да не се съгласи с нея — когато влезе да повика С’Рела, завари Гарт със зачервени очи да се полюшва в средата на стаята. Помогна му да легне в задната стаичка, докато той произнасяше някакъв неразбираем пиянски монолог.
Зората на следващия ден бе сива и ветровита. Събудиха ги крясъците на търговците и Марис се измъкна навън, за да купи нещо за закуска. След като се нахраниха, си сложиха крилете и излетяха. Нямаше много летци в небето, празничната атмосфера бе заразителна за всички, а може би новодошлите бяха отишли да се поразходят из града или да поднесат почитанията си на Управителя. Марис обаче настоя С’Рела да се упражнява и те останаха да се реят близо пет часа във въздуха, като се възползваха от силните ветрове.
Брегът под тях гъмжеше от хлапетии, кипящи от ентусиазъм да помагат на летците. През целия ден прииждаха нови участници. Най-забележителният момент — когато дори С’Рела ококори очи — бе появата на летците от Голям Шотан. Приближиха се в плътна формация, общо четирийсет на брой, издокарани в еднакви червени униформи и с блеснали от лъчите на слънцето сребърни криле.
Марис вече не се съмняваше, че на състезанието ще присъстват всички летци от Западните острови. От Изток също имаше много участници, по-малък бе броят на южняците, а от Външните острови дойдоха само шепа представители.
Следобедът, когато Марис и С’Рела седяха пред хижата с по чаша топло мляко в ръка, най-сетне се появи Вал.
Той приветства Марис с подигравателна усмивка, седна до С’Рела и попита почти великодушно:
— Порадва ли се на гостоприемството на летците?
— Те са много мили — отвърна С’Рела с пламнало лице. — Защо не дойдеш довечера? Пак ще има вечеринка. Гарт обеща да изпече цяла морска котка, а сестра му ще осигури бирата.
— Не — отвърна Вал. — Там, където се настаних, имат достатъчно храна и бира, а и компанията повече ми допада.
— И къде е това място? — намеси се Марис.
— Една таверна на около две мили по пътя край брега. Не е особено подходяща за такива като вас. Там не се отбиват летци, само миньори, бранници и други типове, които не се гордеят особено с професията си. Съмнявам се, че ще се отнесат към вас с нужната почтителност.
Марис го погледна намръщено.
— Ще престанеш ли някога да се държиш така?
— Да престана? — попита той усмихнато.
Внезапно Марис бе завладяна от неудържимо желание да приключи тази игра веднъж завинаги.
— Ти дори не познаваш летците — заговори тя. — Какво право имаш да ги мразиш толкова? Те не са по-различни от теб и мен — не, всъщност сгреших, от теб са различни. Те са дружелюбни и великодушни.
— Да, тези качества на летците са наистина легендарни — засмя се Вал. — Без съмнение по тази причина на вечеринките на летците само те са добре дошли.
— Те приеха и мен — каза С’Рела.
Вал я изгледа продължително и преценяващо. След това повдигна рамене и на устните му отново затрептя подигравателна усмивка.
— Убедихте ме — заяви той. — Ще дойда на тази ваша вечеринка, стига да допуснат някой безкрил.