— Ела като мой гост — намеси се Марис. — Щом отказваш да се наречеш летец. И забрави проклетата си враждебност поне за няколко часа. Бъди справедлив с тях.
— Моля те — добави С’Рела и го хвана за ръката.
— Какво пък, нека имат възможност да покажат дружелюбието и великодушието си — склони Вал. — Няма да прося за него, нито ще им лъскам крилете или ще припявам песните им. — Той се надигна. — А сега отивам да летя. Има ли криле, които мога да използвам?
Марис кимна и посочи колибата, където бяха оставени неговите криле. След като той си тръгна, тя се обърна към С’Рела.
— Много държиш на него, нали?
С’Рела сведе поглед и се изчерви.
— Марис, зная, че понякога е зъл, но той невинаги е такъв.
— Може и да си права — призна Марис. — Не ми даде възможност да го опозная отблизо. Но, С’Рела, моля те, обещай ми да си внимателна. Вал е натрупал в себе си много болка, а понякога хора като него си връщат на околните дори ако те са им приятели.
— Зная — кимна С’Рела. — Марис, как мислиш, дали довечера няма да се нахвърлят върху него? Летците…
— Вал със сигурност се надява да го направят. Но ще види, че не са… че не сме такива. Надявам се да се окажа права.
С’Рела не отговори. Марис допи чашата и се надигна.
— Ела — каза тя. — Време е за упражнения. Да си слагаме крилете.
Още в началото на вечерта сред летците се разнесе мълвата, че Еднокрилия е на Скълни и възнамерява да участва в състезанието. Марис нямаше представа откъде е тръгнала новината. Може би Дорел се бе изпуснал, или пък бяха познали Вал при пристигането. Не беше изключено вестта да е пристигнала с представителите на Изтока, които знаеха, че Вал е тръгнал с кораб към острова на „Дървокрил“. Както и да е, важното бе, че вече почти всички знаеха. На два пъти, докато вървяха към хижата, Марис чу да произнасят „Еднокрилия“, а когато наближиха, един неин познат от Ейрие летец спря и я попита направо дали слухът е верен. Не й оставаше друго, освен да потвърди, и летецът само подсвирна и заклати глава.
Още не се беше стъмнило съвсем, но в голямото помещение вече имаше доста летци. Повечето пиеха вино и разговаряха на групички. Обещаната морска котка се въртеше на шиш над огнището, но ако се съдеше по вида й, щяха да са необходими още няколко часа, докато стане годна за ядене.
Риеса, сестрата на Гарт, наля на Марис чаша бира от едно от трите бурета, подредени до стената.
— Бива си я — кимна Марис, след като я опита. — Макар че ще призная, че не съм специалист. Обикновено пия вино и кивас.
Риеса се засмя.
— Затова пък Гарт е изпил толкова бира, че може да захрани цяла търговска флотилия.
— Той къде е? — попита С’Рела. — Мислех, че вече е дошъл.
— Ще дойде по-късно — обясни Риеса. — Не се чувстваше добре, та ме прати да дойда първа. Подозирам обаче, че го направи, за да не помага в носенето на буретата.
— Да не му е прилошало? — попита Марис. — Риеса, я ми кажи истината. Напоследък често ли боледува?
Усмивката на Риеса помръкна.
— Да не ти е казал, Марис? Толкова съм притеснена… Започна преди половин година. Ставите го болят. Понякога се подуват и отичат, но и без отоци болката е постоянна. — Тя се наведе към Марис. — Безпокоя се за него. Дорел също. Ходи на няколко знахари и тук в Града на бурите също, но никой не можа да му помогне. А и пие повече, отколкото може да носи.
Марис я погледна ужасена.
— Чух, че Дорел се оплаква от него, но мислех, че е заради пиенето. — Тя се подвоуми, но все пак попита: — Риеса, Гарт каза ли на Управителя за проблемите си?
Риеса поклати глава.
— Не, той… — Тя млъкна и наля чаша бира на един от гостите, след което продължи: — Страх го е, Марис.
— От какво го е страх? — попита тихо С’Рела, като местеше поглед от Риеса към Марис. Беше застанала безшумно до рамото на Марис и слушаше разговора.
— Ако летецът се разболее — обясни Марис, — Управителят има право да свика останалите островни летци и с тяхно съгласие да му отнеме крилете, за да не бъдат изгубени в океана.
— Значи Гарт продължава да лети, така ли? — обърна се тя към Риеса. — Управителят не го е отстранил от работа?
— Не е — потвърди Риеса и прехапа устна. — Страх ме е за него, Марис. Болката го спохожда неочаквано. Ако стане по време на полет… рекох му да говори с Управителя, но той не иска и да чуе. Крилете са всичко за него, знаеш го. Всички летци си приличате.
— Аз ще поговоря с него — обеща Марис.
— Дорел говори с него безброй пъти — отвърна Риеса. — Без никакъв резултат. Знаеш какъв инат е Гарт.
— Той трябва да предаде крилете — намеси се неочаквано С’Рела.
Риеса я погледна смръщено.