— Не знаеш какво говориш, дете. Ти си „дървокрилата“, с която брат ми се е запознал снощи, нали? Приятелката на Марис?
С’Рела кимна.
— Да, Гарт ми разказа за теб — продължи Риеса. — Щеше да го разбереш, ако беше летец. Но ние с теб, миличка, не сме хора като тях, за да проумеем мислите им. Поне така ми каза Гарт.
— Аз ще стана летец — заяви уверено С’Рела.
— Сигурно ще станеш, дете — съгласи се Риеса, — но все още не си. Личи си по това как го каза за брат ми, че трябвало да си зареже крилете.
Но С’Рела я гледаше обидено. После изправи глава и каза с поукрепнал глас:
— Не съм дете и разбирам всичко. — Сигурно щеше да продължи, но в този момент вратата се отвори и те погледнаха натам.
В стаята влезе Вал.
— Извинявай. — Марис се наведе към Риеса и я хвана за ръката. — По-късно ще поговорим. — И забърза към Вал, който оглеждаше помещението, положил ръка върху дръжката на ножа. В позата му имаше колкото неувереност, толкова и предизвикателство.
— Празничко ми се струва — промърмори той намусено, когато Марис и С’Рела застанаха до него.
— Рано е още — отвърна Марис. — Ще дойдат. Ела, ще ти налея вино, а ти си хапни нещо. Главното ястие е печена морска котка, но ще стане готово по-късно.
Вал погледна животното над огнището и отрупаната с ястия маса.
— Виждам, че летците наистина се хранят простичко — подметна той. Все пак позволи да го отведат до масата и изяде две подлютени яйца и парче сирене, което преглътна с чаша вино.
Веселбата около тях продължаваше; засега Вал не бе привлякъл ничие внимание. Марис не знаеше дали вече са го приели такъв, какъвто е, или просто още никой не го е познал.
Известно време тримата стояха до масата и С’Рела му говореше тихичко, докато той сръбваше от виното и отхапваше от сиренето, а Марис пиеше бира и поглеждаше нетърпеливо към вратата. Навън вече се беше стъмнило и хижата се пълнеше все по-бързо. Пристигнаха десетина шотанци, които познаваше смътно, следвани от източняци, които пък въобще не познаваше. Един от тях се покатери върху първото буре на Риеса, някой му хвърли китара и той подхвана с дрезгав глас песни за летци. Тълпата около него започна да танцува, от публиката му подвикваха да изпее и други песни.
Без да откъсва очи от вратата, Марис се приближи до Вал и С’Рела и се опита да чуе разговора им, заглушен от шума и музиката.
Внезапно музиката спря. Певецът и китарата му замлъкнаха на средата на песента и в стаята се възцари тишина. Всички разговори утихнаха и присъстващите извърнаха учудени очи към летеца, който стърчеше върху бъчвата.
А той гледаше Вал.
Вал се обърна към него и го поздрави с вдигната чаша.
— Здравей, Лорен — каза с влудяващо спокоен глас. — Вдигам тост за чудесния ти глас. — И изпи виното и остави чашата.
Някой схвана думите на Вал като прикрита обида и се изкикоти. Останалите обаче решиха, че е само поздрав, и се присъединиха към него. Певецът стоеше, с потъмняло лице, докато присъстващите го гледаха учудено и очакваха да продължи песента.
— Изпей ни баладата за Арон и Джени — предложиха от публиката.
Китаристът поклати глава.
— Не — рече той. — Зная една по-подходяща песен. — Изсвири няколко встъпителни акорда и запя.
Вал се обърна към нея.
— Не ти ли е позната? — попита той. — На Изток е много популярна. Наричат я баладата за Ари и Еднокрилия. — Той си наля още вино и вдигна чаша в подигравателен тост към певеца.
Едва сега Марис си даде сметка, че е чувала тази песен и дори я бе харесала. Това беше вълнуваща, драматична история за предателство и мъст, в която Еднокрилия беше негодник, а летците — истински герои.
С’Рела хапеше устни от гняв и едва си сдържаше сълзите. Понечи да тръгне към певеца, но Вал я спря. Марис стоеше безпомощно, заслушана в песента, която бе толкова различна от онази, композирана от Кол за нея. Жалко, че брат й не беше тук, за да отвърне на предизвикателството с друга песен. Певците притежаваха чудата сила, дори аматьори като летеца от Изтока, който се бе качил на бъчвата.
Когато песента свърши, всички вече знаеха.
Той подаде китарата на един от приятелите си, скочи от бъчвата и каза:
— Ще попея на плажа, ако някой се интересува. — След това излезе, следван от останалите летци от Изтока и мнозина други. Хижата изведнъж се оказа полупразна.
— Лорен ми беше съсед — обясни Вал. — От Северен Арен, отвъд залива. Не го бях виждал от доста години.
Шотанците разговаряха тихо и поглеждаха от време на време към Вал, Марис и С’Рела. После и те излязоха.
— Още не си ме представила на приятелите си — летците — подметна Вал на С’Рела. — Ела. — Той я хвана за ръката и я задърпа грубо към групичка от четирима летци, които се бяха скупчили в плътен кръг. — Аз съм Вал от Южен Арен — каза високо. — А това е С’Рела. Чудесен ден за полети, не мислите ли?