И последва Вал в нощта.
Тази нощ С’Рела не се върна в малката колиба, но на следващия ден двамата с Вал бяха на брега, готови да се упражняват. Марис им даде крилете и ги придружи до изсечените в основата на скалите стълби.
— Днес ще се надпреварвате — каза им тя. — Ще летите ниско, все по крайбрежната линия. Искам да обиколите целия остров.
Едва когато й се изгубиха от погледа, Марис си сложи крилете. Обиколката щеше да им отнеме няколко часа и Марис беше благодарна, че ще разполага с малко време да остане насаме с мислите си. Чувстваше се изморена и изнервена, а в подобно настроение заяжданията на Вал щяха дай дойдат множко. Издигна се и се отдаде на галещата прегръдка на ветровете, които я понесоха навътре в океана.
Утрото беше облачно и тихо, вятърът — постоянен и равномерен. Тя го остави да я отведе, накъдето отиваше: в момента всички посоки бяха еднакви. Всичко, което искаше, бе да лети до насита, да усеща докосването на вятъра и да забрави грижите си.
Нямаше много за гледане: чайки и малко хищни птици близо до бреговете на Скълни, няколко рибарски лодки в залива, а по-нататък открития океан, по чиито синьо-зелени води трепкаха отблясъците на слънцето. За кратко мярна стадо морски котки — грациозните им сребристи тела се извисяваха над вълните. Час по-късно съгледа вятърен дух, много рядка и чудата птица с полупрозрачни криле — грамадни като платната на презокеански кораб. Никога не бе виждала вятърен дух, макар да бе чувала летците да разказват за него. Тези птици предпочитаха големите височини, където рядко се издигаха летци, и почти никога не се доближаваха до островите. Тази обаче летеше ниско и грамадните й криле почти не помръдваха. Скоро се изгуби от погледа й.
Постепенно я изпълни безмерно спокойствие и тя почувства как напрежението и ядът я напускат. Само полетът можеше да й даде това и за нея той бе единствената награда — свободното, безметежно реене в небесата.
„Сигурно и С’Рела се чувства така“ — помисли си тя. Затова толкова много я харесваше. Но Вал не беше като тях. Дори да си върнеше крилете, той никога нямаше да стане истински летец, никога нямаше да изпитва наслада от полета в небесата. С или без криле, покоят и щастието на истинския летец щяха да му бъдат непознати до края. И това бе неговото неосъзнато проклятие.
Когато забеляза по слънцето, че наближава пладне, Марис описа широк завой и се понесе обратно към Скълни.
Същия следобед, докато Марис си отдъхваше сама в колибата, на вратата се потропа.
Посетителят бе непознат нисък мъж с хлътнали бузи и посивяла, вързана отзад на плитка коса. Ако съдеше по дрехите и прическата му, идеше от Изтока. Носеше пръстени — железен и сребърен, което говореше, че е заможен човек.
— Казвам се Арак — представи се той. — От трийсет години съм летец на Южен Арен.
Марис отвори вратата по-широко, покани го да влезе и му посочи единственото кресло. Тя седна на леглото.
— Значи сте от родния остров на Вал?
Мъжът се намръщи.
— Да. Тъкмо за Вал Еднокрилия исках да поговоря с вас. Сред нас се носи приказка…
— Сред нас?
— Сред летците.
— Кои летци? — Нещо в поведението му я караше да се държи враждебно.
— Това няма значение — отговори Арак. — Пратиха ме да поговоря с вас, тъй като ние смятаме, че макар да не сте наследствен летец, вие сте такава по душа и сърце. Нямаше да помогнете на Вал Еднокрилия, ако знаехте що за човек е той.
— Но аз го познавам — възрази Марис. — Може да не го харесвам, може да не съм забравила смъртта на Ари, но мисля, че той заслужава да му бъде дадена възможност.
— Той имаше много повече възможности, отколкото заслужава — отвърна разгневено Арак. — Знаете ли що за стока е родът му? Баща му беше човек злобен, мръсен и невеж. Произхожда от Ломарон, въобще не е от Южен Арен. Чували ли сте за Ломарон?
Марис кимна. Преди три години бе летяла дотам. Голям планински остров, с бедна почва, но богат на метали. Тъкмо това богатство пораждаше чести конфликти. Безкрилите на този остров работеха в мините.
— Значи родителите му са миньори — предположи тя.
Но Арак поклати глава.
— Бранници. Баща му беше скандалджия и професионален убиец. Хвалеше се, че е много добър в бой с ножове. А майка му — прашконосец.
— Много острови имат военизирани отряди — каза Марис малко обезпокоено.
Арак, изглежда, се забавляваше от насоката, в която бе поел разговорът.
— Бранниците на Ломарон обикновено се обучават при набези на други острови. Понякога обаче се поувличат. Майка му изгуби ръката си при едно такова стълкновение — отсякоха й я до китката. Малко след това беше сключен мир. Но семейството на Вал отказа да признае мира. Баща му беше убил твърде много хора и се наложи да избягат от Ломарон — и откраднаха лодка. Ето така пристигнаха на Южен Арен. Майката не можа да си намери свястна работа, но баща му встъпи в нашия военизиран отряд. Не за дълго обаче. Една нощ се натряскал и се похвалил на приятеля си кой е, вестта стигна до Управителя, а сетне и до Ломарон. Обесиха го като крадец и убиец.