Марис седеше като вцепенена.
— Всичко това ми е известно — продължаваше Арак, — защото пожалих нещастната вдовица. Взех я в къщата си за готвачка, нищо че бе едноръка и несръчна. Настаних ги, обличах ги и ги хранех, а Вал отгледах като мой син. След като баща му умря, той трябваше да вземе пример от мен. Опитвах се да го възпитавам като добропорядъчен човек, осигурих му дисциплината, от която се нуждаеше. Но всичко се оказа напразно — гласът на кръвта бе по-силен. Майка му беше мързелива и алчна, все се оплакваше колко се била преуморила и хленчеше за по-голямо възнаграждение. Вал пък се фукаше, че бил майстор в боя с ножове. Веднъж дори се опита да въвлече моето момче в отвратителните си игри, но аз го спрях навреме. И двамата с майка му крадяха. Наложи се да държа всичко вкъщи под ключ. Веднъж, посред нощ, го хванах със собствените ми криле — мислел, че съм заспал, и ги взел. Дадоха му шанс да ги спечели по честен начин, а той какво направи? Предизвика бедната Ари, която наскоро бе изгубила брат си, и тя се самоуби. Този човек не знае що е морал, той е безчестен. Не можах да го науча на това дори с бой, когато беше малък, а сега…
Марис се изправи, внезапно спомнила си белезите по гърба на Вал.
— Вие сте го били?
— Какво? — Арак я погледна изненадано. — Разбира се, че го биех. Единственият начин да му налея малко разум. Пердашех го с пръчка, когато беше малък, а по-късно и с камшик. Така постъпвах и с моя син.
— И с него значи. А за другите неща пак ли бяха равни? Пускахте ли ги да се хранят с вас на масата?
Арак също се изправи и я погледна втрещено.
— Не, разбира се — произнесе той. — Те ми бяха ратаи, наемни работници. Слугите не ядат с господарите си. Осигурих им всичко, от което имат нужда, не ги оставих да гладуват.
— Осигурили сте им остатъците от масата! — викна му ядосано Марис. — Трохи и огризки, ненужни отпадъци.
— Не ми казвай какво е трябвало да правя. Бил съм богат и известен пилот още по времето, когато си се ровила в земята.
Марис пристъпи към него и го изгледа отблизо.
— Значи същото като на сина ви, а? Защо тогава не сте му дали и крилете, когато ги е поискал?
Арак избухна в смях.
— Поиска ги, наистина, но аз бързо му избих тази мисъл от главата. Това беше още по времето преди да се появиш с твоите проклети академии и да пуснеш муха в главите на безкрили като този малък негодник!
Тя го блъсна. Никога не бе посягала на друг човек, но в яда си го тласна с всичка сила и Арак се олюля. Смехът му секна. Тя го блъсна отново, той се препъна и падна. Тя се изправи над него и видя в очите му страх.
— Ставай! — заповяда му. — Ставай и се разкарай оттук, гаден дребосък! Ако можех, щях да ти отнема крилете завинаги. Ти мърсиш небето!
Арак се изправи и заподтичва към вратата. Храбростта му се върна едва когато се озова отвън.
— Кръвта пак ще се обади — извика той през вратата. — Ще видиш, момиче. Зная го, на всички го казвам. Безкрилият си е безкрил. Твоите академии са вече история. Трябваше още навремето да ти вземем крилете, но и този час ще удари.
Марис затръшна вратата. Цялата трепереше.
Внезапно я завладя ужасно подозрение, тя дръпна вратата и изтича навън. Като забеляза, че го преследва, Арак се затича, но тя бързо го настигна и го събори на земята. Няколко учудени летци спряха и ги загледаха, но никой не направи опит да се намеси.
— Ти си полудяла! — крещеше Арак и се дърпаше. — Остави ме на мира!
— Къде беше екзекутиран бащата на Вал? — попита тя заплашително.
Арак тромаво се изправи.
— На Ломарон или на Южен Арен?
— На Арен, разбира се. Какъв смисъл да го пращаме с кораб? — отвърна той и отстъпи назад. — Нашите въжета не са по-калпави.
— Но престъплението е било извършено на Ломарон, следователно за екзекуцията е трябвала заповед от ломаронския Управител. Как е стигнала тази заповед до вас? Ти си я донесъл, нали? Ти си пренасял съобщенията и в двете посоки!
Арак я изгледа, обърна се и отново побягна. Този път Марис не направи опит да го спре.
Изразът му бе по-красноречив от всякакво признание.
Тази нощ вятърът откъм морето бе свеж и хладен. Марис крачеше бавно. Предпочиташе самотата на крайбрежната ивица пред предстоящия разговор с Вал. Искаше да говори с него, или поне смяташе, че трябва да го направи, но още не беше сигурна какво точно ще каже. За първи път й се струваше, че го разбира. Съчувстваше му и това я безпокоеше.