Въпреки това опита отново.
— Не бива да съдиш за всички летци по Арак. — И миг след като произнесе тези думи се зачуди, защо не бе казала „за нас“. — Вал, Арак не е типичен представител на летците.
— Двамата с Арак се разбираме достатъчно добре — отвърна той. — Много добре знам що за стока е той, не е необходимо да ми обясняваш. Зная, че е по-зъл от мнозина безкрили, че е сприхав и не особено интелигентен. Това не значи, че изпитвам някакво благоговение пред останалите летци. Мнозина от тях приличат на него по едно или друго, независимо дали ще искаш да го признаеш. Арак е просто по-невъздържан от тях и по-грубоват в приказките.
Марис се изправи.
— Няма какво повече да си кажем. Ще ви чакам двамата със С’Рела утре, за да се упражнявате.
И се обърна и си тръгна.
Сена и нейните „дървокрили“ пристигнаха няколко часа по-рано от очакваното, в деня на откриването.
Марис беше в небето и научи за пристигането им едва когато кацнаха. Сена веднага я попита къде са учебните криле и прати Шер и Лея да ги вземат.
— Трябва да се възползваме от всяка минута преди началото — обясни тя. — Сега вятърът е подходящ, а на този проклет кораб направо се схванахме.
Щом учениците тръгнаха, тя дръпна Марис да седне до нея.
— Какво е станало?
— За какво говориш?
Сена поклати нетърпеливо глава.
— Забелязах още щом пристигнахме — рече тя. — През последните години летците охладняха към мен, но винаги са били любезни и готови да окажат помощ. Този път във въздуха витае враждебност. Заради Вал ли е?
Марис й предаде накратко събитията от последните дни. Сена се намръщи.
— Не е никак приятно, но ще го преживеем. Бедата сплотява хората. Моите ученици имат нужда от това.
— Така ли мислиш? Мисля, че им е нужна друга закалка — от онази, която се получава сред ветрове и бури. Или вярваш, че освен телата трябва да загрубеят и сърцата им?
Сена сложи ръка на рамото й.
— Може би. Марис, изглеждаш ми огорчена от нещо и мисля, че мога да те разбера. Аз също съм била летец и бих предпочела да повярвам на старите си приятели. Но ние ще оцелеем — както летците, така и моите „дървокрили“.
Същата нощ в хижата на летците имаше голямо празненство, толкова шумно, че се чуваше чак в селцето на Марис. Но Сена не позволи на учениците да участват. Каза им, че се нуждаят от почивка, и ги прати по леглата.
На срещата преди това започнаха с обсъждане на правилата. Състезанието продължаваше три дни, но сериозната част — предизвикателствата, бяха ограничени само за сутрините.
— Утре ще назовете противниците си и ще се надпреварвате за първи път с тях — обясни Сена. — Съдиите ще ви оценяват според изпълнението и бързината. Но втория ден ще следят артистичността. На третия ден — точността. Ще летите през портали, за да покажете умението си да контролирате крилете.
Следобедите и вечерите бяха определени за по-малко сериозни съревнования, лични надпревари, надпявания, вечеринки и прочее.
— Това оставете на летците, а вие се съсредоточете върху предизвикателствата — предупреди ги Сена. — Нямате работа сред масите и виното. Те могат само да ви изморят, да отнемат силите ви. Гледайте колкото искате, но никакво участие!
След като приключи с правилата, Сена започна да отговаря на въпросите на учениците, докато стигна до един, на който не можа да отговори. Зададе го Кер, който бе изгубил малко тегло през последните дни в океана и изглеждаше изненадващо строен.
— Сена — рече той, — как да определим най-подходящия си противник?
Сена погледна Марис.
— И преди сме се сблъсквали с този проблем — отвърна тя. — Децата на летците знаят от родителите си кой е във форма, тъй като от малки се движат в тази среда, но ние сме почти изолирани от нея. Моите сведения например са с почти десетгодишна давност. Марис, какво ще ги посъветваш?
— Очевидно ви трябва някой, когото се надявате, че можете да победите. Моят съвет е да се ориентирате към летците от Изтока и Запада. Летците от по-далечните места по правило са най-добрите в своя район. По същата логика се постарайте да избягвате участниците от Голям Шотан. Там летците са военизирани, дисциплината им е строга и тренират почти непрестанно.
— Миналата година предизвиках една жена от Голям Шотан — обади се Деймън. — Не ми изглеждаше кой знае колко добра, но когато се изправихме един срещу друг, ме надигра с лекота.
— Вероятно преднамерено се е представяла за по-несръчна, за да вкара някого в капана — обясни Марис. — Зная и други, които го правят.
— Но все още остават много летци, от които да избираме — каза недоволно Кер. — Та аз не познавам никого. Не можеш ли да ми кажеш някой, когото бих могъл да победя?