Вал се изсмя. Беше се подпрял на вратата, С’Рела стоеше до него.
— Никого не можеш да победиш — каза той. — Освен Сена, ако й дадат да участва. Защо не избереш нея?
— Мога да ти видя сметката, Еднокрили — озъби се Кер.
Сена го сгълча и махна на Вал.
— Стига, Вал. Не искам да слушам подобни неща. — Тя погледна към Марис. — Но Кер има право. Познаваш ли някои летци, които напоследък не се справят добре?
— Нали знаеш за какви става въпрос, Марис? — добави Вал. — Като Ари например.
До съвсем скоро подобно подмятане би предизвикало в душата й гняв. Щеше да го сметне като покана за предателство. Но сега не беше съвсем сигурна. Слабите летци излагаха на риск не само себе си, но и скъпоценните криле, а за човек, посещаващ често Ейрие, имената им не бяха тайна.
— Ами… мисля, че имам няколко имена — заговори тя колебливо. — Йон от Кълхол например. Казват, че напоследък зрението му отслабнало, но и преди не се отличаваше с особени умения. Бари от Поуит също. Миналата година фигурата й доста се поналя, сигурен признак, че волята й е поотслабнала. — Тя назова още половин дузина, за които бе чула от свои приятели. Накрая, споходена от внезапно хрумване, добави още едно име. — И един летец от Изтока, с когото се запознах вчера. Арак от Южен Арен.
Вал поклати глава.
— Арак е дребен, но много повратлив — рече той спокойно. — Ще ви надвие всички — освен може би мен.
— Така ли? — повдигна вежди Деймън. — Ще видим тази работа. Аз ще се доверя на преценката на Марис.
Поговориха още няколко минути, обсъждайки имената, които бе изредила Марис. Накрая Сена ги прати да си лягат.
Когато стигнаха колибата, която С’Рела делеше с Марис, тя се обърна към Вал.
— Ти върви. Аз ще остана тук.
— Така ли? — попита той безстрастно. — Както искаш.
Щом той се изгуби от погледите им, Марис попита С’Рела:
— Виж, нямам нищо против да останеш, но защо не отиде с него?
С’Рела я погледна в очите и каза:
— Забрави Гарт.
Марис бе заварена неподготвена. Разбира се, че се беше сетила за Гарт. С пристрастеността му към пиенето и болестта несъмнено щеше да е чудесна кандидатура. Но тя отдавна бе решила, че не може да го даде на „дървокрилите“ — твърде дълго бяха близки приятели.
— Не мога — въздъхна тя. — Той ми е приятел.
— Ние не сме ли ти приятели?
— Разбира се.
— Но не толкова близки, колкото Гарт. Повече държиш на него, отколкото на нашата победа.
— Може би сгреших, като премълчах името му — призна Марис. — Но той ми е близък, много близък и… С’Рела, да не си казала нещо на Вал? — Тя изведнъж се разтревожи.
— Няма значение — отвърна С’Рела и се прибра в колибата.
Марис я последва обезсърчено. Вече съжаляваше, че е попитала.
— Искам да ме разбереш — рече й, докато С’Рела се пъхаше под завивките.
— Разбирам те — отвърна С’Рела. — Ти си летец. — После се обърна на другата страна и повече не проговори.
Следващият ден се случи тих и слънчев.
От мястото, където се бяха събрали — пред хижата на летците — изглеждаше, сякаш цялото население на Скълни се е струпало да наблюдава състезанията. Плажната ивица и околните скали гъмжаха от ентусиазирани зрители, по пясъка и из плитчините търчаха весели хлапетии, играеха си сред вълните и врещяха радостно. Сред тълпите си пробиваха път търговци с мехове с вино, суджуци и сушени бутове. Дори в морето имаше зрители — ладии и корабчета, чиито палуби бяха отрупани с пътници.
Само небето беше празно.
Друг път и горе щяха да се реят поне дузина летци, излезли да пробват вятъра. Но не и днес.
Днес въздухът бе почти неподвижен.
Мъртвешкото спокойствие внушаваше страх. То беше неестествено, невъзможно: на Пристана на ветровете крайбрежният морски бриз бе постоянно явление. И въпреки това над острова сякаш се беше спуснала задушлива завеса. Дори облаците едва се местеха по небосвода.
Летците крачеха нервно по брега, метнали сгънатите си криле на рамене, и поглеждаха разтревожено нагоре, в очакване отнякъде да се появи ветрец. Разговаряха с тихи, сподавени гласове.
Безкрилите очакваха нетърпеливо началото на състезанията — повечето от тях не можеха да си обяснят какво не е наред. В края на краищата денят бе чудесен — слънчев и тих. Дори съдиите се бяха качили на скалата и бяха заели определените им места. Състезанието не можеше да бъде отложено заради неблагоприятни условия — летците и кандидатите трябваше да изявят качествата си дори при съвсем слаб вятър.
Марис забеляза, че Сена е повела учениците си към стъпалата, които извеждаха до площадката за излитане, и побърза да се присъедини към тях.