Пред съдийската маса, зад която седеше Управителят на Скълни и четирима изтъкнати летци от Изтока, Запада, Севера и Юга, вече се беше оформила опашка.
На ръба на скалата бе застанал глашатаят на Управителя — едра жена с гръден кош като бъчва. Щом някой от кандидатите посочваше своя опонент, тя свиваше ръце на фуния пред устата си и обявяваше името му на висок глас, а помощниците й от съседните хълмове го подхващаха и предаваха нататък. През това време кандидатът отиваше да се срещне със своя противник, а опашката се преместваше напред. Повечето имена бяха смътно познати на Марис — тя знаеше, че това са семейни предизвикателства: родители, подлагащи на изпитание децата си, или — в някои случаи — съперничества между братя и сестри за семейните криле. Но точно преди „дървокрилите“ да стигнат до масата едно чернокосо момиче от Голям Шотан, дъщеря на известен летец, назова Бари от Поуит и Кер тихо изруга. Бяха пропуснали една добра възможност.
Накрая дойде и техният ред.
На Марис изведнъж й се стори, че шумотевицата утихва. Управителят изглеждаше само леко възбуден, но четиримата летци до него очевидно нервничеха. Източнячката си играеше с поставения на масата дървен телескоп, мускулестият представител на Външните острови се мръщеше и дори Шали изглеждаше угрижена.
Шер се приближи пръв, следван от Лея. И двамата посочиха летци, които бе предложила Марис. Глашатайката провъзгласи имената и Марис чу да ги повтарят от съседните хълмове.
Деймън назова Арак от Южен Арен и съдийката от Изтока се усмихна презрително и каза:
— Арак много ще се зарадва.
Кер посочи Йон от Кълхол. Марис не беше доволна. Макар и слаб летец, Кер бе по-подходящ за Вал, С’Рела или Деймън. От шестимата „дървокрили“ Кер бе най-зле подготвен и Йон вероятно щеше да го надлети.
До масата застана Вал Еднокрилия.
— Вашият избор? — попита представителят на Външните острови напрегнато.
— Трябва ли да избирам само един? — отвърна насмешливо Вал. — Последния път, когато участвах, имах дузина съперници.
— Но сигурно знаете, че правилата бяха променени — отвърна малко рязко Шали. — Вече не е разрешено да се отправя повече от едно предизвикателство.
— Колко жалко — поклати глава Вал. — Надявах се да си събера цяла колекция криле.
— Цяло чудо ще е, ако спечелиш дори един чифт, Еднокрили — рече източнячката. — Не задържай опашката. Назови противника си, и други чакат.
Вал повдигна рамене.
— Тогава избирам Корм от Малък Кехлибарен.
Настъпи тишина. В началото Шали изглеждаше стресната, после се усмихна. Източнячката се изкиска, а мъжагата от Външните острови избухна в смях.
— Корм от Малък Кехлибарен! — оповести глашатаят. — Корм от Малък Кехлибарен!
Десетки гласове подеха вика.
— Ще се наложи да бъда дисквалифицирана от съдийството на този двубой — тихо каза Шали.
— Не, Шали — спря я източнячката. — Никой не поставя под съмнение твоята справедлива преценка.
— Добре тогава. — Тя погледна Вал. — Мисля, че си изкопа гроба, приятелче. Корм не е някое съсипано от мъка дете.
Вал се усмихна загадъчно и мина напред.
— Какво правиш? — нахвърли се върху него Сена. — Очевидно съм си изгубила времето с теб. Да избереш Корм! Марис, кажи на този глупак колко е добър Корм и как той току-що хвърли последния си шанс на вятъра!
Вал я погледна.
— Мисля, че той знае колко го бива Корм — промълви спокойно Марис. — Знае също, че Шали е негова жена. Тъкмо затова избра него.
Но Марис така и не можа да чуе отговора на Вал. До масата зад тях следващият участник бе посочил името на своя противник и сега го повтаряха на висок глас.
Марис също го чу и стомахът й се сви.
— Не — извика тя и се обърна. Но глашатаят произнесе името още веднъж:
— Гарт от Скълни! Гарт от Скълни!
Свела очи към земята, С’Рела се отдалечаваше от масата на съдиите. Когато вдигна глава и срещна погледа на Марис, се изчерви.
Те излитаха, двама по двама, към утринното слънце. Набираха височина с видимо усилие. Затишието бе изчезнало, заменено от все още слаби и противоречиви ветрове, които често отнемаха подемната сила на крилете и ги караха да се поклащат неуверено. Летците носеха собствените си криле, а кандидатите получаваха криле от съдийската маса или от свои приятели. Първата част от състезанието приключваше на един малък скалист остров, наречен Лисъл, където след приземяване трябваше да вземат знак от очакващия ги там Управител, преди да продължат. При нормални условия полетът траеше около три часа, но Марис предполагаше, че в това време ще е поне час повече.