„Дървокрилите“ и техните противници стартираха в реда, в който бяха отправили заявките си. Шер и Лея започнаха добре. Деймън имаше известни затруднения, докато набираше височина, и Арак започна да му се присмива, а после прелетя в опасна близост до него. Дори от разстояние Марис забеляза, че Деймън се поизплаши.
Кер се справи още по-зле. Когато отскачаше от скалата, си удари хълбока, извика от болка и се понесе надолу към брега. Почти в последния момент успя да овладее крилото, но противникът му вече бе набрал значителна преднина.
Докато се приготвяше за полета, Корм се усмихваше самодоволно и се шегуваше с двете момичета, които му се бяха притекли на помощ. Той подхвърли няколко закачки към зрителите и махна уверено на Шали. Дори успя да се усмихне студено на Марис. Не обърна внимание на Вал и едва след като се издигнаха, зрителите чуха силния му вик:
— Ще ти го върна за Ари!
Той разпери криле, улови един попътен вятър и бързо набра скорост. Вал не отговори нищо. Кръжеше около Корм и не го изпускаше от поглед. Съдията даде сигнал и двамата се стрелнаха покрай скалите. Когато се изгубиха от погледите им, Корм водеше, но само с една дължина.
Последни излязоха С’Рела и Гарт. Марис и Сена стояха до съдийската маса. Оттук стартовата площадка се виждаше като на длан и Марис почувства, че сърцето й замира. Гарт беше сгърбен и блед, дори от такова разстояние си личеше, че няма особени шансове срещу своята млада и стройна противничка. Двамата се приготвиха мълчаливо, Гарт подхвърли само няколко думи на сестра си, а С’Рела въобще не проговори. Никой от тях не се представи добре на старта. Гарт имаше затруднения с недостига на вятър и прекомерното си тегло. С’Рела поведе с няколко дължини, но когато уравновеси полета, той започна да я настига.
— Зная, че искаш да помогнеш на твоите „дървокрили“, но трябваше ли да го правиш, като предаваш собствените си приятели?
Гласът на Дорел я сепна. Марис се обърна със свито сърце и го погледна. Не бяха разговаряли от онази вечер на брега.
— Дор, не исках да стане това — отвърна тя. — Но може би е по-добре. И двамата знаем, че е болен.
— Болен, да — рече той. — Но аз исках да го защитя — ако загуби, това ще го убие.
— Може да го убие и ако спечели.
— Все пак ми се струва, че втората възможност е за предпочитане. Но ако това момиче му отнеме крилете… той я харесва, знаеш ли? Говори ми за нея, колко добре се държала с него онази вечер, когато си ги запознала.
Марис също бе сърдита на С’Рела за неочаквания избор, но хладният, надменен тон на Дорел насочи чувствата й в друга посока.
— С’Рела не е направила нищо лошо — заяви тя. — Предизвикателството й бе точно премерено. А Вал въобще не е развалял забавата. Летците се държаха лошо с него, не той с тях.
— Не те разбирам — тихо каза Дорел. — Не мога да повярвам, че си се променила толкова много. Но вече виждам, че летците са били прави. Ти си се обърнала срещу нас. Предпочиташ компанията на „дървокрилите“ и на Еднокрилия, вместо тази на истинските летци. Повече не те познавам.
Повече я заболя не от думите, а от враждебността, която прочете на лицето му.
— Добре — каза тя. — Повече не ме познаваш.
Дорел се поколеба за миг, сякаш очакваше тя да добави нещо, но Марис знаеше, че ако си отвори устата, или ще закрещи, или ще избухне в сълзи. Гняв и печал се бореха върху лицето на Дорел, но накрая гневът надви. Той се обърна и без да каже думичка, се отдалечи.
Докато го изпращаше с поглед, имаше чувството, че са я проболи смъртоносно и кръвта й изтича.
— Аз реших така — прошепна тя и по бузите й се търкулнаха две сълзи.
Те излитаха по двойки, но часове по-късно се връщаха поединично.
На брега ги очакваха безкрилите, втренчили нетърпеливи погледи към хоризонта.
Съдиите наблюдаваха небето през далекогледи, изработени от най-изкусните майстори на лещи в Града на бурите. На масата пред тях бяха подредени дървени кутийки, по една за всяка състезаваща се двойка, и купчина камъчета: бели за летците и черни за кандидатите. Веднага след края на всеки двубой съдиите хвърляха по едно камъче в кутията. Когато и двамата състезатели показваха равни умения, съдията имаше право да постави по едно от двата цвята камъчета. Ако пък единият надвишаваше далеч по способности другия, можеха да пуснат две еднакви по цвят камъчета в негова полза.
Първият летец бе забелязан от корабите, преди да го видят от брега и откъм морето долетяха викове. Хората на брега наскачаха и засенчиха очите си с длани. Шали вдигна телескопа.