— Виждаш ли нещо? — попита я един от съдиите.
— Летец — засмяно каза Шали. — Ето там — тя посочи, — под облаците. Но не мога да го позная от това разстояние.
Другите напрягаха очи. Марис едва различаваше мъничка черна точка на небосвода.
— Това е Лейн — обяви след малко източнячката. Останалите изглеждаха впечатлени. Лейн беше стартирал с третата двойка, което означаваше не само че е надлетял сина си, но и другите двойки преди тях. Докато кацне, още двама летци се показаха от облаците, един от тях водеше с няколко дължини. Съдиите съобщиха, че това е първата двойка. Малко след това Марис чу тропота от хвърляни в кутията камъчета.
Когато шумът утихна, тя се приближи и надзърна вътре. В първата кутия преброи пет черни камъчета и едно бяло: четирима съдии бяха гласували за претендента, един за равен резултат. В другата кутия, в която се решаваше съдбата на Лейн и сина му, имаше пет бели камъчета, но пред очите й съдиите пуснаха още три — бяха се появили още двама летци, но синът на Лейн не беше сред тях. Когато той най-сетне се показа, чак след двайсетина минути, още петима го бяха изпреварили и в кутията на Лейн имаше десет бели камъчета. Значителна разлика, която показваше, че момчето недвусмислено е загубило.
С разпознаването на всеки пореден летец съдиите предаваха името на глашатая, който го известяваше на публиката. Чуваха се възторжени викове, понякога проклятия. Марис предполагаше, че и едните, и другите са породени по-скоро от финансови очаквания. Повечето от безкрилите не познаваха летците и не се интересуваха от изхода на двубоите, а само от залозите, които бяха направили. Вече доста големи суми бяха сменили притежателите си. Но в случая със С’Рела и Гарт беше различно — Гарт беше добре познат на острова и мнозина очакваха с нетърпение изхода от техния двубой.
— Арак от Южен Арен! — обяви глашатаят.
Сена тихо изруга. Марис помоли Шали за телескопа. Наистина беше Арак. Летеше сам. Беше изпреварил не само Деймън, но и Шер и Лея и техните противници.
Той кацна пръв, след него мъжът, когото бе предизвикал Шер, после Деймън, следван от съперника на Лея. След няколко минути се показаха още трима летци, които се носеха близо един до друг: Шер и Лея, неразделни както винаги, и близо до тях, но във водеща позиция — Йон от Кълхол. Сена отново взе да проклина — беше разочарована. Марис се опита да измисли нещо, с което да я успокои, но не можа. Съдиите хвърляха камъчета в кутиите. Деймън вече бе кацнал и си сваляше крилете, а зад него се приближаваха още участници.
Известно време небето остана съвсем празно. Кер също бе загубил — Йон вече бе кацнал, а от него нямаше и следа. Марис използва краткото затишие, за да провери как съдиите оценяват учениците й.
Не остана удовлетворена. В кутията на Шер имаше седем бели камъчета, в тази на Лей — пет, в Деймъновата — осем. Срещу Кер бяха гласували с шест камъка, но с всяка минута от неговото забавяне съдиите прибавяха още.
— Къде се бавиш? — промърмори под носа си Марис.
— Някой идва — обявиха от съдийската маса. — Много високо, сега се снижава.
Останалите вдигнаха телескопите.
— Да — потвърди друг.
Хората на брега също бяха забелязали летеца и обсъждаха развълнувано кой може да е.
— Кер ли е? — попита разтревожено Сена.
— Не съм сигурна — отвърна източнячката. — Чакай малко.
Шали го позна първа.
— Това е Еднокрилия — рече тя. Лицето й беше помръкнало.
— Дай ми далекогледа — рече Сена и почти го изтръгна от ръцете на Шали. — Той е! — И подаде ухилено инструмента на Марис.
Наистина беше Вал. Вятърът се беше усилил и той го използваше много умело, като се прехвърляше от едно течение на друго и летеше с грациозността на истински ветеран.
— Обявете името му — обърна се Шали към глашатая.
— ВАЛ ЕДНОКРИЛИЯ! ВАЛ ОТ ЮЖЕН АРЕН!
За миг се възцари мълчание, после тълпата зашумя като кошер — чуваха се радостни викове, стонове и проклятия. Никой не беше безразличен към Вал Еднокрилия.
Още едни криле се показаха от облаците. Марис предположи, че това е Корм, и един поглед през телескопа на Шали го потвърди. Но той беше твърде изостанал и нямаше никакви шансове да навакса. Такава загуба щеше да е голямо унижение за него.
— Марис — обади се Шали, — искам да гледаш какво правя, за да потвърдиш пред останалите, че съм отсъдила справедливо. — Тя протегна ръка и я разтвори. На дланта й лежеше черно камъче и под погледа на Марис Шали го пусна в кутията. Четиримата съдии последваха примера й.
— Още един — подхвърли един от тях. — Не, двама.
Вал кацна и невъзмутимо почна да си сваля крилете. Както винаги отказа помощ от децата, които се бяха скупчили около него. Корм се изви над хълмовете и скалите и прелетя ниско в бръснещ полет, вбесен от необходимостта да кацне и да приеме поражението си. Корм не умееше да губи.