Очите на всички бяха втренчени в двамата следващи летци.
— Гарт от Скълни — каза представителят на Външните острови. — И неговата противничка. Следва го наблизо.
— Да, това е Гарт — потвърди Управителят. — Лети, Гарт, по-бързо! — промърмори той, обезпокоен от възможността да изгуби един от летците си.
Сена го изгледа намръщено и прошепна на Марис:
— Тя се справя добре.
— Не достатъчно добре — отвърна Марис. Вече ги виждаше съвсем ясно. С’Рела изоставаше с близо две дължини. Но като зърна брега, колебанието й сякаш нарасна. Гарт започна да се снижава рязко и вихърът от крилете му я разлюля допълнително. За миг тя изгуби контрол и това му даде възможност да увеличи още малко преднината си.
Той прелетя над плажа с преднина от около три дължини. В кутията започнаха да тропат камъчета. Марис се обърна да погледне. Разстоянието бе малко, може би някой от съдиите щеше да посочи равен резултат.
Един, само един го направи. Марис преброи камъчетата. Пет бели за Гарт, едно самотно черно — за С’Рела.
— Да слезем при нея — рече Марис на Сена.
— Кер още не се е показал — отвърна учителката.
Марис почти го бе забравила.
— О, надявам се, че всичко е наред.
— Въобще не трябваше да го подкрепям — мърмореше Сена. — Но заради проклетите пари на баща му…
Почакаха още пет минути, десет, петнадесет. Шер, Лея и обезсърченият Деймън също се присъединиха към тях. На хоризонта се показаха нови криле, но никой от летците не приличаше на Кер. Марис беше сериозно обезпокоена.
Най-сетне и той се появи — последен от онези, които бяха стартирали сутринта, при това идваше от погрешна посока — по-късно обясни, че вятърът го отнесъл встрани от курса и подминал Скълни. Почти не му бяха останали сили.
По това време вече бяха пуснали десет камъчета срещу него.
Тълпата на плажа вече оредяваше. Безкрилите се отправяха към града да потърсят храна, сянка и пиене. Летците се подготвяха за следобедните игри.
Сена поклати глава.
— Ела — рече тя и прегърна Кер през рамо. — Всички имате нужда от солидно хапване.
Следобедът премина неусетно. Някои от „дървокрилите“ отидоха да наблюдават игрите на летците — един представител на Външните острови и двама шотанци спечелиха индивидуални награди, а западняците получиха медали за групово изпълнение. Деймън бе взел дъска за гичи и двамата с Шер прекарваха часове, надвесени над нея — опитваха се да забравят накърненото си достойнство.
Вечерта имаше забави. „Дървокрилите“ се събраха в малката колиба на Сена край града, с надеждата да си възвърнат изгубената самоувереност. Лея посвири на гайда, Кер разказа някои нови морски истории и всички пиха вино — Марис го бе донесла. Вал бе в обичайното си настроение, хладен, резервиран и неуязвим, но всички други останаха мрачни.
— Никой не е умрял — уговаряше ги Сена. — Когато изгубите едно око и кракът ви се схване като моя, тогава вече можете да увесите носове. Сега е още рано да го правите. Хайде, отивайте да спите. — Тя размаха бастуна. — Марш в леглата! Остават ни още два дни и нищо не е изгубено. Утре искам да се представите по-добре.
Марис и С’Рела повървяха по брега, заслушани в неспирния океански прибой, преди да свърнат към колибата.
— Сърдиш ли ми се? — попита тихо С’Рела. — Задето посочих Гарт.
— В началото — отвърна изморено Марис. Сърце не й даваше да разкаже за скарването с Дорел. — Но изглежда, нямам право. Ако го победиш, неговите криле ще са твои. Не, вече не ти се сърдя.
— Радвам се — отвърна С’Рела. — И аз ти се сърдех, но вече ми мина. Съжалявам.
Марис я прегърна. Около минута вървяха мълчаливо, после С’Рела попита:
— Изгубих, нали?
— Не — поклати глава Марис. — Все още можеш да го победиш. Нали чу какво каза Сена?
— Чух. Но утре съдиите ще оценяват грациозността и артистичността на полета, а това винаги са били слабите ми места. Дори и да спечеля при портите, пак няма да ми стигнат точки, за да победя.
— Какво пък. Винаги има и следваща година. Ще продължаваш да се готвиш.
С’Рела кимна, забърза да влезе първа, но внимателно спря пред вратата.
— О! — извика уплашено. — Марис!
Марис изтича при нея. С’Рела стоеше разтреперана, без да откъсва поглед от вратата. Марис също я погледна и й призля.
Някой бе приковал над вратата две мъртви птици. От местата, където пироните пронизваха крехките им телца, се стичаше кръв и капеше на прага.