Марис се втурна вътре, взе ножа и свали зловещите предупреждения. Но когато птичките тупнаха на пода, ужасено забеляза, че не само са убити, но и обезобразени.
От всяка птичка бе отрязано по едно крило.
Вторият ден бе студен и облачен. Сутринта валеше и макар че дъждът скоро спря, денят остана хладен и влажен, а небето — скрито от ниски облаци. Публиката бе значително по-малобройна, а в разлюляното море се поклащаха само няколко ладии.
Но за летците по-важни бяха ветровете. На втория ден от състезанието те бяха силни и устойчиви, осигуряващи чудесни условия за полет.
Марис дръпна Сена встрани от „дървокрилите“ и я заговори тихо.
— Кой би направил подобно нещо? — попита втрещено Сена. Марис опря пръст на устните си. Не искаше останалите да ги чуят. Беше предупредила и С’Рела да не им разказва.
— Предполагам, че е бил летец — отвърна тя навъсено. — Някой огорчен, злобен тип. Но нямаме никакви доказателства. Може да е някой от предизвиканите, или негов приятел, а може да е съвсем друг човек, който просто мрази „дървокрилите“. Лично аз подозирам Арак, но няма начин да го докажа.
Сена кимна.
— Права си, не бива да вдигаме шум. Само ще обезпокоим учениците. Дано С’Рела да не се изплаши.
Марис погледна към С’Рела, която разговаряше с Вал.
— Ако не се справи добре, ще се отчае напълно.
— Започват! — извика Деймън и посочи скалата.
Първата двойка вече се издигаше във въздуха. Марис знаеше какви са изискванията. Щяха да опишат няколко кръга над морето, като всеки от тях трябваше да покаже комбинация от въздушни маневри, за да бъдат оценени летателните му качества. Летецът сам избираше номерата, с които да се изяви — някои предпочитаха основните комбинации, за да избегнат нежелани грешки, докато други се проявяваха като дръзки и амбициозни летци. Тук различията не бяха толкова очевидни и за всичко последна дума имаха съдиите.
Първите две двойки не показаха нищо особено — предпазливи излитания и приземявания, класически широки завои, извършени умело, но без никакъв зрелищен ефект. Третата двойка беше различна. Летецът Лейн, който предния ден бе завършил със значителна преднина, отново се прояви. Щом скочи от скалата, той се спусна надолу към брега, като прелетя толкова ниско над плажа, че безкрилите се разбягаха. След това улови възходящо течение и се зарея високо в небето, като почти се изгуби от погледите им, преди пак да се гмурне със същата главозамайваща скорост. Опита и вертикално издигане и дори пълен лупинг и само веднъж попадна в относително безветрие, от което се измъкна със забележително умение и хладнокръвие. Марис почувства, че се възхищава на способностите му. Синът му не можеше по нищо да се сравни с него — нещастното момче щеше да чака твърде дълго, за да получи крилете, освен ако не опиташе да отнеме някой чифт от друго семейство следващата година. След като приключиха, Марис преброи осемнадесет бели камъчета в кутията за гласуване — осем нови в полза на Лейн към десетте спечелени вчера.
Шер беше първият „дървокрил“, който се вдигна в небето. Опитът беше добър — безпогрешно излитане, следвано от поредица лъкатушещи завои, кръгове, гмуркания и изкачвания, всички изпълнени гладко. В сравнение с флегматичния си противник Шер изглеждаше чевръст и подвижен. Марис би гласувала в негова полза със съвсем лек превес, но когато надзърна в кутията, установи, че съдиите са на друго мнение. Двама бяха дали чиста победа за летеца, двама сочеха равен резултат и само един гласува в полза на Шер и в кутията сега имаше единайсет камъка срещу три. Сена въздъхна, когато Марис й съобщи резултата.
— Започнах да свиквам с това. От опит зная, че съдиите предпочитат класическите изпълнения пред фокусите в небето. Нищо не можем да направим, докато „дървокрилите“ не започнат да летят толкова добре, че да е очевидно дори за децата.
Лея беше следващата, със същата комбинация, която бе показал Шер, но с по-лош резултат. Вятърът се бе променил и това я лиши от възможността да прояви вродената си артистичност, от която често се бе възхищавала Марис. На няколко пъти внезапните пориви я отнасяха настрани, което придаваше на полета й насеченост. Съперникът й също имаше затруднения. Четирима съдии гласуваха в негова полза и само един посочи равен. Лея остана с един срещу десет камъка.
Деймън днес бе най-амбициозен от всички. Арак отново го обсипа с подигравки, но Деймън също не му оставаше длъжен, което накара дори Марис да се засмее. Започна с нелоша имитация на забележителното пикиране над плажа, показано от Лейн. Арак се опита да го притисне, като се снижи над него, за да го принуди да се измъкне встрани, но вместо това Деймън направи неочаквана и елегантна маневра, набра грациозно височина и се изгуби в облаците. Един от съдиите изръмжа недоволно, заради агресивното поведение на Арак, но останалите само повдигнаха рамене.